E-WASTE И АРХИТЕКТУРАТА

Една от най-актуалните думи на десетилетието със сигурност е „рециклиране”. Съвременното общество, сравнително бавно започва да осъзнава, че ресурсите предоставяни ни от планетата имат някакъв лимит и с тези темпове на развитие скоро ще бъдат изчерпани. Мислейки за бъдещите поколонеия трябва да им завещаем една устойчива система без да отнемаме повече от ресурсите на земята. Точно тук идва смисъла на рециклирането – намираме потенциал във вече ползвани продукти и материали, запазвайки суровините за бъдещо ползване. По презумпция така би трябвало да бъде и с ненужните ни електрически и електронни уреди – GSM апарати, компютри, перални печки, телевизори и други /е-отпадъци/.

В развитите страни има изградена традиция на рециклиране на е-отпадъците. От друга страна обаче, малко известен факт е, че повече от 80% от това така наречено рециклиране, се изпраща, често нелегално, с кораби до развиващите се страни като Индия, Китай и държави от Африка, където десетки хиляди неквалифицирани работници „обработват” тези вече ненужни вещи по най-грубия начин. Този процес се изразява най-общо в разрушаване целостта на уредите отделяйки ценните метали последвано от цялостно изгаряне на останалите пластмаси и други материали. Впредвид, че все още високотехнологичната индустрия ползва някои токсични вещества в производствата си, тази технология е изключително опасна, както за околната среда, така и особено за хората включени в този вид обработка. Значително по трудоемък е този процес при фината електроника, като мобилни телефони, компютърни платки и други. Постоянното намаляване на размера на тези елементи затруднява извличането на ценните материали в заводски условия и го прави почти невъзможно при споменатата „полева” обработка.

В България пътят на почти всички е-отпадъци стига до бунището. У нас рециклирането на елекрически уреди не е широко застъпено, най-честото приложение е при едрогабаритната бяла техника, заради голямото количество метали и сравнително лесното разглобяване. В голяма степен тази преработка се прави от така наречените клошари. Изхвърленият уред, обикновено до контейнерите за отпадъци, бива разглобен от клошарите, като се отделят ценните материали, най-вече метали, от другите елементи на уреда, допълнително замърсявайки околната среда.

В този смисъл в България действа една междинна система за рециклиране на е-отпадъците спрямо развитите и развиващите се страни, въпреки действащото в страната законодателство в тази насока. Това създава отлични предпоставки за използването на тези отпадъци в архитектурата и архитектурния дизайн, което е основната задача на РЕхитектурата.

Този доклад дава една възможна класификация и показва вече осъществени примери в тази насока. Тази класификация е направена спрямо функционалността, която елементите от е-отпадъци имат в архитектурата, както и спрямо мястото им в конструкциите на сградите и съоръженията.

1.                       Класификация по функционалсност

1.1.                 Декоративни Артистично-художествени решения подобряващи общата архитектурна среда. -  „трон на игрите“ – изработен от клавиатури за компютър
1.2.                 Декоративно – функционални Едновременно играещи ролята на художествни инсталации но с вменена функция, напълно различна от първоначалното им предназначение. – телевизор - библиотека
1.3.                 Функционални – покрив с „шиндли“ – употребени CD дискове

2.      Kласификация по участието им в конструкцията на сградата

2.1.                 Неконструктивни елементи Странен, но ефективен начин за употреба на люк на перална машина – като прозорец на къща
2.2.                 Конструктивни елементи Най-голямо разнообразие от примери за употреба на е-отпадъци намираме в производството на бетонни смеси. Някои употребени пластмаси се  ползват като инертен добавъчен материал с не лоши качества.

От дадените по-горе примери става ясно, че системата на РЕхитектурата от е-отпадъци е възможна, но с някои особености.

Задължително е премахването на токсичните вещества при производството на високо технологични елементи или остраняването им при употреба с РЕхитектурни насочености.

Въпреки, че в известна степен ограничава дизайна на електрическите уреди, модулността е от голяма полза в архитектурата и строителния процес – улеснява РЕхитектурните експерименти с едрогабаритните електрически уреди и значително ги затруднява при фината електроника.

РЕхитектурата дава възможност без да ограничаваме жаждата си за нови технологии да работим за една по-чиста и устойчива околна среда и с мисъл за бъдещите поколения.