Паралели между развитието на архитектурата и генерирането на битови отпадъци

Отпадъците са дълбоко свързани с човешкото развитие. Техническото и технологично израстване на обществото е двигателят на генерирането на отпадъци. Проследявайки историята им, докладът има за цел да покаже влиянието, което те са оказали и още оказват върху обкръжаващата ни среда. Посочват се примери за скритото въздействие на отпадъците в градоустройството, архитектурата и интериора.

Първите форми на отпадъци за човечеството са се изразявали в остатъците от храни, кости и пепелта от огнището. Номадският начин на живот не позволявал притежанието на много вещи. Ненужните неща просто се оставяли на мястото на бивакуване.
През хилядолетията човечеството изгражда нагласата, че щом не вижда отпадъците значи те не съществуват. Едва в последните десетилетия те са разпознати, от всички, като един допълнителен, неизползван ресурс. Те могат да бъдат рециклирани и ползвани многократно, може да се произвежда ток от изгарянето им и т.н. Не на последно място с тях може да се прави архитектура не по-лоша и хигиенична от останалата.

Установявайки се на едно място, хората придобиват и нови навици. Появяват се занаяти, чиито продукти не могат просто да изгният или изгорят. От третото хилядолетие преди новата ера са първите сведения за организирано сметище в близост до древната столица на остров Крит, гр. Кносос. Направените археологически проучвания на подобни места свидетелстват за наличието най-вече на пепел, счупена керамика и сечива.

През първото хилядолетие пр.н.е. за първи път се засягат проблемите на градската инфраструктура, в контекста на отпадъците, с изграждането в Рим на „Клоака Максима”. Друг Пример отново от Рим, но от началото на новото хилядолетие, е високият 36м хълм Монт Тестачио. „Изграден” от милиони ненужни и счупени амфори за масло, той свидетелства от една страна за огромната консумация на масла в империята и от друга показва един възможен начин за решаване на проблема с ненужните вещи и то в границите на града. Подобно организирано усвояване на отпадъци, не се намират в близките 2000 години.

За разлика от добре поддържаните градове на римската империя средновековният град има особени затруднения. Липсва каквато и да е било канализация и хигиена. Отпадъците се изхвърлят директно през прозореца на улицата. Разхождащите  се свободни животни, най-вече прасета, били естествените „чистачи”, а резултата от това почистване бил ползван за наторяване. В началото на първото хилядолетие сл.н.е. френският крал Филип Август, за първи път след времената на римската империя, павира част от улиците на Париж и изгражда канализация в някой квартали с цел почистване на града, подобрявайки градската инфраструктура. В градовете изградени в близост до вода, честа практика била отпадъците да се изхвърлят в нея. Предимно органичните отпадъци както и дълговременните подобни практики довели до значително увеличаване на градовете за сметка на водата. В Лондон града навлязъл със 100м в река Темза с основа от отпадъци. Архипелагът на Бомбай се състоял от 7 острова, с идването на колонизаторите водите между са запълнени с отпадъци образувайки днешният полуостров на град Мумбай. Дори мегаполисът Ню Йорк е завзел част от територията си от река Хъдсън. При  градовете навътре в сушата стои проблемът, че при разрастването си те достигат до образуваните сметища и са принудени, в последствие, да застрояват и тях. През средновековието гр. Париж до толкова е имал проблем с изхвърлените отпадъци на границата на града, че е била заплашена сигурността му. Подобни са и проблемите на гр. Москва, където за първи път са инсталирани обществени контейнери за отпадъци по времето на цар Петър І. За нашата столица важи същото, в момента един от най-харесваните квартали, жк.”Яворов” е изграден върху изоставено сметище. Въпреки огромната замърсеност на градовете основните отпадъци продължават да бъдат лесно разградимите храни и пепел. Всички други вещи са били прекалено ценни за хвърляне и са се ползвали многократно дори и с различни функции – маси от дървени бурета и столове от щайги. Културата „направи си сам” е във възход, много е трудно да изхвърлиш нещо, което си направил с ръцете си.  

Индустриалната революция променя този факт. Появяват се множество различни и лесно достъпни продукти. Идеята „направи/оправи си сам” постепенно замира. По лесно е да си  купиш ново вместо да поправиш старото – „Щом е ново значи е по-добро”. Започва производството на трудно разградими продукти – химическата и в последствие петролната промишленост.

До началото на 20ти век проблемите, свързани с боклука, стоящи пред архитектите, са били по скоро градоустройствени и свързани с градската инфраструктура. Едва след откриването на връзка между хигиената и болестите в средата на 19ти век решаването на проблема започва да се отразява и в архитектурата на сградите. Появяват се нови видове сгради – Инсиниратори, пунктове за вторични суровини, автоморги и др., интериорът също се променя. През 1851г. на световното изложение в Лондон е показана тоалетната, такава каквато я познаваме и днес. След което, в по-големите градове на Европа започва изграждането на модерна канализация.

Поради ограниченото място, започват да се строят множество апартаментни сгради. Намаляването на пространството спрямо къщата се отразява най-вече на складовите пространства. Съответно намаляват количествата на притежаваните вещи, засилва се консуматорското общество и се генерират повече отпадъци.

Технологичното развитие довежда до нови решения в архитектурата. Появата на електрически хладилник, изисква ново разпределение в кухнята на жилището, но значително намалява количествата на изхвърлените храни. Последвалото изобретяване на диспозера /кухненската мелница/ също води до подобни промени.

В по-големите жилищни сгради се проектират сметопроводи улесняващи изхвърлянето на отпадъците.

След втората световна война светът е разделен на две –капиталистически запад и социалистически изток. На запад се засилва консумеризма под чието влияние се генерират все повече и повече отпадъци, достигайки почти до критично положение в края на 20ти век. Това води до концепцията, която днес разпознаваме като рециклиране, контролираща и запазваща този вече разпознат ресурс – отпадъците. Развива се идеята на еднократните и рекламните опаковки, в последствие превръщайки ги в голям процент от битовите отпадъци. Търсят се по-големи пространства за отпадъците.

На другият полюс стой „изтокът”. Поради хроничната липса на ресурс действа системата на „вторичните суровини” Ползват се най-вече опаковки за многократна употреба. Необходимо е място в жилището за складиране на тези вторични суровини.

 В края на века политическата и социална обстановка отново се променя. Такава настъпва и в справянето с отпадъците. В развитите икономики наблюдаваме зараждането на еко-културата, обществото става по отговорно към вредите, които нанася върху природата. Разработва се идеята за рециклирането, такава каквато я познаваме днес – множество контейнери за разделно събиране, за които трябва да се намери място и в дома. Понякога се стига и до интересни парадокси – торбичката за чай трябва да бъде разделена в 4 различни контейнера за да бъде рециклирана правилно.

Страните в преход към капиталистическо общество, като че ли остават неподготвени за това което им предоставя консумеризма. /Русия, България и др./ В началото на прехода са отречени добрите практики на старото общество /вторичните суровини/ но и не са възприети добрите практики на рециклирането. Според Евростат България е единствената страна от Европейския съюз, която депонира 100% от отпадъците си.

Еко-идеята на настоящето преминава и през един нов архитектурен начин на изразяване, чрез вече ненужните ни вещи и отпадъци – РЕхитектурата. Използва стари превозни средства, електроуреди, опаковки или просто вещи за да внуши един нов вид природосъобразен и комфортен начин на живот. Поднася образа си по интересен и провокативен начин, толкова търсен от съвременното общество, РЕхитектурата се опитва да изкорени предрасъдаците към отпадъците, насаждани в миналото.

Recycled packages in modern architecture

Since the beginning of our civilization, packages have been integral part of the human evolution. The necessity of easy keeping and transportation, firstly of foods, has been vital for their development. The skills and technologies are the foundation of keeping the products fresh - from the wicker basket, through the animal tripe and pots to the modern day numerous types and forms of packages.

Since the Ancient Rome we can find examples for REchitecture of packages, built in the land shaft of the capital. Usually the big amphorae, in which the sailors delivered different oils to the city, have been used more than once and in the end they were smashed and used as a building material in the Roman concrete. Not so easy to recycle were one concrete type of Spanish amphorae. They were extremely hard to brake, which made the local authorities to find a special place to dispose them. This was not a landfill, but deliberately and targeted building of a hill in the city, which nowadays we know as Monte Testaccio. Especially impressive is the technique of building- one layer of smashed and one layer of solid amphorae filled with smashed parts of them. The hill is 36 meters high, which is impressive. Long time after the building of this hill, we still are not able to find so organized and meaningful construction from unneeded and no longer used objects. Examples of REchitecture have always existed, however they were more likely a product of a “do-it-yourself” principle. The first image, coming in mind is the interior of the middle-age inn, where the tables are made from wooden casks and chairs made from crates of fruits. Information about similar usage is available up to the middle of the 19^th century.       

After the Industrial Revolution the society started denying the idea of “do-it-yourself” and started following the culture of “disposable usage” not only for packages but for many more everyday goods.

Some of the first defined examples for REchitecture from packages are the Nomadic Museum from the Japanese architect Shigeru Ban and KeetWonen /students dormitories/ of TempoHousing. Both projects have been finished in 2005 from shipping containers. 

Since then the idea for building from packages has been developing very quickly, in unison with the public opinion about ecology and recycling. Starting with the shipping containers, REchitecture sees in the packages new, unconventional material and most importantly a provocation, which is vital for the modern day society.

Because of the incredibly huge variety of modern packages, the report’s main idea is to show one possible classification, dividing by types and materials, as well as possible usage in the construction of the building.

І. Classification by type

1. Primary- these are the packages reaching the customer, often covered with advertisements and made for disposable usage. 

2. Secondary /group/ packages – contains a lot of products, reusable.

3. Tertiary /transport/ packages – they are used in grouping the secondary ones for facilitating the transportation, for them to be reusable is a must.

ІІ. According to the materials

1. Metal;

2.Wooden;

3.Glass;

4.Plastic;

5.Paper;

6.Styrofoam;

ІІІ. According their place in the construction of the building.

1.Constructive Element ;

2.In the interior;

3.In the exterior;

* Shown examples in ІІІ. are result of the author’s research.

Multiple examples type “do-it-yourself” with doubtful aesthetic qualities have created hostility towards REchitecture of packages. In a sense this has been overcame for the massive elements, such as shipping containers and pallets, thanks to their shape and easy usage. Glass bottles also break through the skepticism after the rising popularity of Buddhist temple built almost entirely from bottles. Prejudices are still an obstacle for the other types of REchitectural solutions for packages. Their variety and the need for provocation and powerful influence constantly wanted from the society, will bring us to the more broaden usage in the architecture and design. 

ARCHTHEO'12 conference, Istanbul, Turkey

Рециклираните опаковки в архитектурата

От зората на цивилизацията опаковките са неразделна част от човешкото развитие. Необходимостта от лесно съхранение и транспортиране, първоначално на храни, е било определящо за това. Уменията и технологиите са в основата на запазването на продуктите. От изплетената от трева кошница, през животинските мехове и глинените грънци чак до съвременните безбройни видове и форми опаковки.

Още в древния Рим намираме пример за рехитектура от опаковки и то скрит в ландшафта на самата столица. Обикновено големите амфори в които мореплавателите снабдявали града с различни масла се ползвали многократно и в крайна сметка се натрошавали и се влагали като инертен материал в римския бетон. Не толкова лесна за рециклиране се оказал един конкретен вид амфора изработвана в днешна Испания. Тя била изключително трудна за натрошаване, което принудило общинският съвет да намери специално място за депонирането й.  Това не било сметище, а преднамерено и целенасочено изграждане на хълм в границите на града, които днес познаваме под името Monte Testaccio. Особено впечатляваща е техниката на този градеж – пласт натрошени и пласт цели, напълнени с парчета, амфори, и то цели 36м висок. Дълго време след изграждането на този хълм не откриваме толкова организиран и съзнателен градеж от ненужни вещи. Примери за рехитектура обаче, никога не са липсвали, по скоро те са били направени на принципа „направи си сам”. Първият образ, в съзнанието, описващ интериора на средновековна страноприемница включва сковани маси от дървени бурета и столове от щайги за плодове. Сведения за подобни примери намираме до средата на 19ти век.

С идването на индустриалната революция се изгражда едно силно потребителско общество отричащо идеята „направи си сам” и следващо културата на „еднократното ползване”, било то на опаковки, вещи и т.н.

Може би първите дефинирани примери за рехитектура от опаковки са Nomadic Museum на японския архитект Shigeru Ban и KeetWonen /студентски общежития в Амстердам/ на TempoHousing. И двата проекта са реализирани през 2005г. от корабни контейнери.

От този момент идеята аз сгради от опаковки се развива с бързи темпове, в унисон с общественото мнение насочено към екологията и рециклирането. Основно насочена, в началото, към корабните контейнери, рехитектурата вижда в опаковките нов и нестандартен материал, провокиращ обществото, което за днешното общество е от изключителна важност.

Поради невероятното разнообразие на съвременните опаковки, показаната класификация е разделена по видове и материал, както и на участието на елемента в конструкцията на обекта.

І. Класификация по вид.

1. Първични – това са опаковките достигащи до крайния потребител, често покрити с множество рекламни послания и проектирани за еднократна употреба.

2.Вторични  /групови/ опаковки – съдържа множество продукти, възможна е многократна употреба.

3.Третични /траснпортни/ опаковки – използват се при групиране на вторични опаковки с цел улесняване на транспорта, предвидена е задължителна многократна употреба.

ІІ. Според материалите.

1.Метални;

2.Дървени;

3.Стъклени;

4.Пластмасови;

5.Хартиени;

6.Стиропорени

ІІІ. Според мястото им в конструкцията на сградата.

1.Конструктивен елемент;

2.В интериора;

3.В екстериора;

* Примерите от тази категория за разработка на автора.

Множеството примери тип „направи си сам”  със съмнителни естетически качества са насадили неприязън към рехитектурата от опаковки. В известен смисъл тя е преодоляна за едрогабаритните елементи, като корабни контейнери и палети, поради тяхната модулност и лесна употреба. Стъклените бутилки също преодоляват скептицизма най-вече след популяризирането на будистки храм почти изцяло изграден от бутилки. Предрасъдаците все още са пречка пред останалите видове рехитектурни решения с опаковки. Тяхното разнообразие и нуждата за провокация и силно въздействие, непрекъснато търсена от обществото, ще доведе до все по мащабното им ползване в архитектурата и дизайна.

Kонференция ARCHTHEO'12  Истанбул, Турция

Превозните средства - от движение в покой. Мястото им в архитектурната среда.

Рехитектура – това е архитектура обърната срещу консуматорското общество, дизайн, ползващ вече употребени стоки и материали, като един общоприет, незамърсяващ строителен елемент. Чрез нея се изразява едно силно послание към обществото – „Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да купуват неща, които не искат, само за да впечатлят хора, които не харесват“ – Уил Смит. От друга страна в общество, свикнало с непрекъсната провокация на сетивата, конвенционалното често се подминава за сметка на по-нестандартното. Като част от това течение бихме могли, да определим и ползването на превозни средства в архитектурната среда. Отнемайки тяхната мобилност ги превръщаме в елемент на архитектурния дизайн. Често ползването на такива елементи в обграждащата ни среда е породено от силното желание и страст за пътуване. Голяма част от живота на човека преминава в движение, поради тази причина той е запленен и често силно привлечен от различните средства за придвижване. В много случаи това се превръща в страст и дори хоби. За да покажат това си влечение, хората се обграждат с елементи от същите тези превозни средства, за да им напомнят, а и за да го демонстрират пред останалите. Почти със сигурност можем да проследим първите примери за ПС в архитектурата до дървеното колело и каруцата. Твърде лесно можем да си представим тяхната употреба в интериора на една страноприемница, например. Това е така, защото все още сме заобиколени от подобни примери. Идеята за полилей от дървено колело или пейка от каруца най-много се доближава до представата ни за старовремски хан.

Целя да покаже една възможна класификация. Примерите в нея демонстрират разнообразието от решения и възможности, които ни предоставят превозните средства. Разкрива, също така, и някои исторически образци, както и вероятно бъдещото развитие на това течение в архитектурата. 

 

1. По вида на превозното средство 

Наземен впрегатен - дървено колело като полилей в интериора, често срещан елемент от обзавеждането на ресторанти и заведения за хранене, предлагащи предимно национална кухня. Подчертава усещането за една отминала епоха
Наземен релсов - къща от вагони. Германско семейство изразява своята любов към влаковете като избира да си направи къща от вагони
Наземен автомобилен - Често съвременните медии насаждат една почти мания към автомобилите. Такива модели има на големия и малкия екран студио на британско автомобилно предаване „Тop Gear” с мебели от стар автомобил
Воден транспорт – от хилядолетия човек е тясно свързан с морето. Днес старите дървени кораби са заменени многотонни стоманени супер-кораби но привързаността към морето не отслабва дори напротив.   -          Бараки от обърнати дървени корабни корпуси, Остров Линдисфарн, Великобритания.
Въздушен транспорт – Стремежът към полет е дълбоко впит в човешкото съзнание. Сега, когато летенето е почти сведено до рутина, човек се опитва да съхрани тази романтична мечта, като я впише в околната си среда. Хотел Коста Верде, Коста рика

          2. По начин на вграждане 

В екстериора на сградата – елементите на превозното средство – стъкло и метал, както и необходимостта да не се допускат в кокпита природните елементи, правят външната облицовка на превозните средства с много добри хидро-изолационни характеристики, много подходящи за външни решения на сгради. -          Къща с външна облицовка от автомобилни капаци и сенници от закалени автомобилни стъкла.
Като конструктивен елемент (запазва се конструктивната цялост на превозното средство) – Вътрешните пространства на  повечето транспортни средства, поради спецификата на работата им, са съобразени изключително добре с размерите на човешкото тяло и анатомията му. Това до-голяма степен улеснява интериорните решение при рехитектурната промяна. -          Хостел „Джъмбостей”, Швеция
В интериора на сградата – вграждането в интериора за сега е най-често ползваният приом в рехитектурата от превозни средства.
Конструктивен елемент на сградата, който е част или механизъм от превозно средство. Елемент на бъдещо развитие в рехитектурата. Съществува проблем с трудното доказване на конструктивните свойства на носещите елементи /авт. гуми, капаци и тн./ Въпреки, че като популярност бързо набират скорост, липсва нормативна база. -          „Земен кораб”, САЩ

Примери от България

 В България също не липсват примери за рехитектура от превозни средства. Често те са свързани с автомобилните гуми, които намират своето приложение предимно в ландшафтната архитектура, като ниски прегради за детски площадки и др. озеленени площи. Ползват се също така и за укрепване за стръмни склонове. Интересно решение за ползваните в близкото минало попивни канализационни ями е оформянето им с гуми на тежкотоварния автомобилен транспорт. По този начин лесно се решават два от основните проблеми на подобно съоръжение, а именно,  лесноосъществимата облицовка на шахтата и безпроблемното попиване в почвата на ненужната вода.

Едновременно интериорно и екстериорно решение от превозно средство намираме в гр. Ихтиман в сградата на голф-клуба в града. Там фюзелажът на самолет е вплетен в цялостното решение на сградата. Задното му оперение, намиращо се отвън, като че ли пронизва сградата, преминавайки през интериора като част от салона на ресторанта.
Пример за запазване на целостта на конструкцията намираме в гр. Пловдив с така наречения „Библиобус“ на арх. Владислав Костадинов. В свободното пространство на стар тролейбус, движил се по вече закритата линия на ул. „Отец Паисий“, е оформено библиотечно пространство, напълно в духа за заобикалящата го среда.

За сега интериорните решения на превозни средства в рехитектурата са по-популярни и лесно осъществими от тези в екстериора. Малкият обем, както и лесната работа с частите на ПС ги правят достъпен и желан декоративен елемент. От друга страна екстериорните решения с тях до голяма степен са в процес на развитие. Липсата на подходящо законодателство за сега, в голямата си част, задържа строителството на сгради с носещи части и елементи на превозни средства. Необходимостта за доказване на носимоспособността на конструкцията е естествената причина за това. Такава нужда няма при решенията със запазена конструктивна цялост на превозното средство, като в някои от тези случай, конструкцията е преоразмерена за архитектурната й функция. Внесената още в първоначалното предназначение ергономичност и съобразност с нуждите на човешкото тяло, допълнително улесняват работа на архитекта при подобни проекти.
 

Social prerequisites for development of architecture from recycled materials /REchitecture/

As an integral part of the development of the societies, the architecture reflects their situation of a period. In different studies we draw on knowledge from the preserved specimens of architectural art and from them we make conclusions about the social, economic and cultural development of civilizations. Thus, looking from a similar but slightly different angle, we establish connection between the history and the development of modern architecture and the generated waste from the society.

By the 19th century the majority of generated waste were of organic origin. Handmade objects determine the need for re-use – on the one hand their cost and on the other the symbolism of some of the belongings for their owners. Since that time, there are many examples of furniture of the poorer classes made ​​from barrels and wooden crates covered with old blankets and sheets for upholstery.

This tendency changes after the industrial revolution and urbanization. The products suddenly diminish their value and mind their mass production the skill to repair something broken is no longer needed, because there is a possibility to buy something newer and more modern. The commenced construction of apartment buildings in major cities, also contributes to this effect. The storage spaces become smaller, which leads to inability to keep different "things" kind of unnecessary but in good condition, that after changing their original function would have logged back into use.

To afford yourself to throw away just because you can buy something new is an expression of supremedis play of wealth. Through this feature a strong social division of people is outlined: between those who can afford to throw and those to whom to discard is a sort of value.

Similar division, but in different proportions we can find in a global scale between so called developed and developing countries. Source: UNEP (2011)

1. In developing countries the percentage of organic wastes is extremely high. Taking into account also the chronic shortage of raw materials, it shows that the population preserves a big part of the inorganic solid wastes with the purpose of their secondary use with another function, which we call recycling.  The lack of enough buildings on the other hand, forces people to use these “re-materials” in construction:

1.1. In the Brazilian poor districts, very often the buildings are so close to one another, that there is no place for windows and even in daytime they need additional lightening. Due to high price of electricity, they could not use such lightening. Engineer Alfredo Mozer reaches an incredibly simple solution to the problem. In transparent plastic bottles he pours a solution of water and small amount of bleach, then hangs the bottle from the roof so that a small part of the throat peeps above. So made this plastic "bulb" has about 60W power and lights easy and free the homes.

1.2. Another example again in Brazil and again in plastic bottles is for the production of panels for water heating through greenhouse effect, which is created in bottles when heated. Such systems, however, on the principle of the heat exchanger are successfully applied in the U.S. for conditioning in rooms.

1.3. After the devastating disaster in Haiti a great shortage of medical care is felt. The NGO "Containers 2 clinics" sets up a mobile clinic consisting of two shipping containers. Open for the first time in October 2010 the mobility of this medical center and its rapid operational work gives a breath of fresh air to the medical services in the country. Projects of this organization grow and thrive and this year it is expected a similar structure in Namibia to be built.

1.4. Even the religion uses recycled materials in its sacred building structures. Situated at about 600 km from Bangkok, Thailand the so called “Temple of the million bottles”. The extravagant idea began in 1984 when the monks began to decorate their shelters with glass bottles. Attracted by by this, tourists began to donate more bottles, causing a snowball effect. The caps also came into use - they are embedded in a complex mosaic.

1.5.We can find the next example for REchitecture in the developing countries in the Palestinian lands next to Jerusalem. Young architects and engineers from the Italian group ARCό undertook the difficult task to build school for the local community. The main chosen material from them is the automobile tire. For the construction of the complex of 350 square meters 2200 numbers of tires were used, whereas the total price reached the negligible82 000€ for the project in year 2009.

These are only some examples from thousands that could be presented for buildings made by necessity, which examples in most cases we are willing to overlook neglect.

2. This is not the case with projects from recycled materials, built in the developed countries.  Here, for their perception by the public contribute two main factors. The first one is the long-lived campaigns for recycling and ecological balance that impose on society more responsible position. Second factor is the intervention of architects and designers in the construction of such buildings. This greatly helps softening the senses and balancing of forms in an otherwise difficult to perceive composition being modeled to provoke.

2.1. The purpose of group of students from Norway is provocation, when they build their small almost cubic 50 square meters pavilion.  It has been entirely built from used doors and windows, a big part of them taken from the nearest office building, which was prepared for demolition.

2.2. The Wing house of Arch. David Hertzwas built from Boing 747-200 and really stands out from the rest.  The house is situated on a hilly plot of 220 acres in Malibu, California. Greatest effect have the roofs of the building, which are actually the wings of the airplane. Not only the wings but almost all parts of the airplane are integrated in a “domestic” way in the house. 

2.3. Interesting decision in the interior design take BRC Design with their binary collection, made from old circuit boards. Very powerful, it is aimed primarily at the computer generation that wishes to have a "connection", even while resting.

2.4. House from containers. The first impression for architecture from shipping containers is closely connected with narrow and long unwelcoming space. The French architect Patrick Partouche fully contradicts this idea. Incorporating 8 containers in a two-story building, he achieved airtime and free interior design decision, which is not supposed by the modularity of the elements.

3. Bulgaria in the context of REchitecture lies midway between the developed and developing countries. The country relatively recently underwent a period of "needful" use of recycled materials in construction (still to find fences from radiators and tires in the countryside). It is associated with a denied regime, which further incites negative reactions to such examples. On the other hand society goes through hits boom of consumerism, leading to almost zero percent recycling (according to EUROSTAT figures). These factors and the lack of legal prerequisites for such construction put REchitecture in Bulgaria on hold. This predisposes to an intensive future development, the seeds are just beginning to sprout.

The examples concerned here show that despite the cultural differences architectural language is common and unifying.

By intervening ,architects must show, that it is possible to do REchitecture, so that it can be smooth and desired perception for the people, who actually face it.

Социални предпоставки за развитие на архитектурата от рециклирани материали /РЕхитектура/

Като неразривна част от развитието на обществата, архитектурата отразява състоянието им към определен период. При различни проучвания черпим познание именно от запазените образци на архитектурното изкуство и по тях правим изводи за социалното, икономическото и културното развитие на цивилизациите. В този смисъл, поглеждайки от един подобен, но малко по-различен ъгъл, установяваме връзка между историята и развитието на съвременната архитектура и генерираните от обществото ни отпадъци.До 19ти век основната част от изхвърляните отпадъци са били от органичен характер. Ръчната изработка на предметите предопределя необходимостта от повторната им употреба – от една страна цената им, а от друга символизма на някои от вещите за притежателите им. От това време има много примери за мебели, на по-бедните прослойки, направени от бурета и дървени щайги, покрити със стари одеяла и чаршафи за тапицерия.

Това се променя след идването на индустриалната революция и урбанизацията. Продуктите рязко намаляват стойността си и предвид масовото им производство, вече не е нужно умението да поправяш, ако нещо се счупи, защото имаш възможността да си купиш нещо по-ново и по-модерно. Започналото строителство на апартаментни сгради, в големите градове, също допринася за този ефект. Складовите пространства стават все по-малки, което води до невъзможността да пазиш различни „неща”, на вид ненужни но в добро състояние, които след промяна на първоначалната им функция биха влезнали отново в употреба.

Това да си позволиш да изхвърляш, само защото можеш да си купиш нещо по-ново, става израз на върховният показ на богатство. По този признак се очертава едно силно социално разделение на хора, които могат да си позволят да изхвърлят и на такива за които изхвърленото е вид ценност.

Подобно, но в различни пропорции разделение откриваме и в глобален мащаб между така наречените развити и развиващи страни.

Source: UNEP (2011)

1. В развиващите се страни процентът на органичните отпадъци е изключително висок.  Имайки предвид и хроничната липса на суровини, това показва че населението запазва голяма част от неорганичните твърди отпадъци с цел повторната им употреба с друга функция, което ние наричаме рециклиране. Липсата на достатъчен сграден фонд , от друга страна, принуждава хората да ползват тези „ре-материали” в строителството:

1.1.В бразилските бедни квартали, често сградите са толкова близо една до друга, че не остава място за прозорци и дори през деня сe нуждаят от допълнително осветяване. Тъй като цената на електричеството е твърде висока, те не биха могли да ползват такова осветление. Инж. Алфредо Мозер стига до едно невероятно лесно решение на проблема. В прозрачни пластмасови бутилки той сипва разтвор от вода и малко количество белина, след което провисва бутилката от покрива, така че малка част от гърлото да се подава отгоре. Така изпълнена тази пластмасова „крушка” има мощност около 60W и лесно и безплатно осветява домовете.

1.2.Друг пример отново от Бразилия и отново с пластмасови бутилки е за направата на панели за затопляне на вода, използвайки парниковия ефект, който се създава в бутилките при нагряване. Подобни системи, обаче, на принципа на топлообменника успешно се прилагат в САЩ при климатизация на помещения.

1.3. След разрушителното бедствие в Хаити се усеща голям недостиг на медицинско обслужване. Неправителствената организация „Containers 2 clinics” създава една мобилна клиника състояща се от 2 корабни контейнера. Отворена за първи път през октомври 2010г. мобилността на този медицински пункт и неговата бърза оперативна работа дава глътка свеж въздух на медицинското обслужване на страната. Проектите на тази организация се развиват и множат като се очаква през тази година да се изгради подобна структура и в Намибия.

 1.4.Дори и религията използва рециклирани материали в свещенните си градежи. Разположен на около 600 км от Банког, Тайланд е разположен така нареченият „Храм на милионите бутилки”. Екстравагантната идея започва през 1984г., когато монасите започват да украсяват подслоните си със стъклени бутилки. Привлечени от това, туристите започват да даряват още бутилки, което води до един лавинообразен ефект. Капачките също влизат в употреба – те са вградени в мозайките на комплекса.

1.5.Следващият пример за рехитектура в развиващите се страни намираме в палестинските земи близо до Йеросалим.  Млади архитекти и инженери от италианската група ARCό се заемат с нелеката задача да изградят училище за местната общност. Избраният, от тях, основен материал е  автомобилната гума. За построяването на комплекса от 350 кв.м. са изразходени 2200бр. гуми, като общата цена достига нищожните за проекта 82000€ към 2009г.

Това са само няколко примера от хилядите, които биха могли да бъдат представени, сгради  направени  от необходимост и които в повечето случаи сме готови да подминем пренебрежително.

2.Не така стой въпросът с проектите от рециклирани материали изградени в развитите страни. Тук за възприемането им от обществото заслуга имат два основни фактора. Първият са дългогодишните кампании за рециклиране и екоравновесие вменяващи на обществото по-отговорна позиция. Втория е намесата на архитекти и дизайнери в изграждането на подобни сгради. Това до голяма степен помага за омекотяване на усещанията и балансирането на формите в една иначе трудна за възприемане композиция, моделирана за да провокира.

2.1. Провокация е и целта на група студенти от Норвегия, които изграждат малкия си почти кубичен, 50кв.м. павилион. Той е изграден изцяло от вече употребени врати и прозорци, голяма част от които са взети от близка офис сграда подготвена за разрушаване.

2.2. Къщата крило на арх. David Hertz е изградена от Boing 747-200 и наистина се откроява от останалите. Разположена е на хълмист парцел от 220 дка в Малибу, Калифорния. Най-голямо въздействие имат покривите на сградата, които всъщност са крилата на самолета, но не само те, а почти всички негови части са употребени по един нов „домашен” начин в къщата.

2.3. Интересно решение в интериорния дизайн правят BRC Design със своята бинарна колекция, направена от стари електронни платки. Силно въздеистваща, тя е насочена основно към компютърното поколение, което държи да има „връзка” дори и докато си почива.

 2.4. Къща от контейнери. Първата представа за архитектура от корабни контейнери е свързана с тясно и дълго неприветливо пространство. Френският архитект Patrick Partouche напълно опровергава тази представа. Обединявайки 8 контейнера в една двуетажна постройка, той постига ефирно и свободно интериорно решение, което не се предполага от модулността на елементите.

3. България, в контекста на рехитектурата, се намира в средата между развитите и развиващите се страни. Страната сравнително скоро е преминала през периода на „необходимото” влагане на рециклирани материали в строителството (все още се откриват огради от радиатори и  автомобилни гуми по селата). Той се свързва и с един отречен режим, което допълнително насажда негативни реакции към подобни примери. От друга страна обществото минава през своя бум на консумеризма, водещ до почти нулев процент на рециклиране /според данни на ЕВРОСТАТ/. Тези фактори, както и липсата на законови предпоставки за  подобно строителство, поставят рехитектурата в България в застой.  Това предразполага към едно интензивно бъдещо развитие, чиито семена едва започват да покълват.

Разглежданите до тук примери имат за цел да покажат, че въпреки социалните различия, архитектурния език е общ и обединяващ.

Чрез намесата си архитектите трябва да покажат, че е възможно да се прави  рехитектура така, че тя да бъде безпроблемно и желано възприятие за хората, към които всъщност е обърната тя.