REchitecture - a reflection of contemporary culture and art on architecture

The industrial revolution gives rise to the epoch of the consumer society and consumerism. Mass production lowers products prices significantly; products that were once unaffordable and unattainable became common for most households. However, this led to a change in the culture of the society. An interesting example of this phenomenon is the refrigerator that completely changes the way we store food and drinks in our homes. We can find yet another example in the literature – especially the one that deals with running a household.  Again, due to mass production, many of the book advices regarding how to do a house chore have become unneeded. Today, we don’t have to do preserves for the winter because you can find relatively high quantity of various fresh groceries in the stores at a low price, during all seasons.  Constant consumption has become the driving engine of the new society. People even buy products they don’t need in order to appear as more affluent, powerful, or belonging to a higher social class.

Post industrial revolution technology development, as well as the rise of the consumer society has led to a number of changes in the architectural solutions. The high density of the working population and insufficient size of the available living area in the cities has led to the design of the apartment buildings. The electricity invention, leading behind the creation of variety of household appliances, has rearranged our functional living environment. The novelties – gramophone, refrigerator, radio and the computer (largely introduced at a much later point in time) – all require their space in the architectural environment. In the beginning, the novelty products were built from known and easily recyclable materials. However, in the course of novelty products’ development, their component materials soon became such that are hard to recycle. This phenomenon, as well as the gaining power of consumerism, especially after WWII, changed inside out the society’s attitude towards products and their subsequent transformation to waste.

Global pollution gained people’s attention at the end of 20^th century. Popular culture drew some conclusions regarding the future if the same levels of consumption and ignorance towards ecological issues remain.  Movies, such as “Mad Max” and “Waterworld” convey an apocalyptical feeling and manifest the possibility and necessity to find a practical use of waste materials and include them in the surrounding environment and even construction.   The following introduction to documentary TV shows and TV channels even led to a change in people’s habits.  Answering people’s needs, these shows started producing numerous programs related to the idea of make-it-yourself – concepts that the previous generation was trying to escape from. It makes an impression that many of the shows are directed towards and project the use of used materials in the household. Examples of such shows are ScrapHeap Chalange, among others. The necessity for reestablishing a more natural way of living is manifesting in literature on running a household, dominated by the concepts of doing savings and giving unneeded products a second chance.   The consumer society culture also experienced some changes. This is mostly visible in the textile industry where second-hand clothing is becoming more and more popular.

In general, popular visual arts and music directly reflect social culture and trends. Artists often look at the different, extravagant, provoking and shocking, to express ideas. This makes waste as a powerful means for many artists, as we are familiar with multiple art installations, stimulating our consciousness and directing us towards the problems inside the society.  On the other hand, having in mind that architecture combines art and functionality, it also responds to the examples of the numerous other social and cultural spheres, though often at a slower pace.

Rechitecture – this is architecture that works against consumer society; design using already used products and materials as a commonly acceptable, non- polluting building element.   

Discovering the material called “waste” as an element in construction is still hard and controversial, even though the conceptual definition of “waste” is a product of this same consumer society.  

The interest is directed towards the idea, that despite the social common think, driven by past, post-industrial revolution common culture, the usage of waste materials in architecture and architectural design is becoming trendy and a pop-tendency in modern architecture.

РЕхитектурата – отражение на съвременните култура и изкуство върху архитектурата

Индустриалната революция дава началото на епохата на косуматорското общество и консумеризма. Масовото производство сериозно намалява цените на вещите - от трудно достъпни и скъпи, те стават неделима част от ежедневието на всички домакинства. Това води и до промяна в общата култура на обществото. Интересен пример в тази насока е хладилникът, който изцяло променя навиците за съхранение на хранителните продукти в дома. Друг пример откриваме в литературата свързана с воденето на домакинството. Пак поради масовото производство голямата част от препоръките, които намираме в тези книги стават ненужни. Няма я необходимостта да се прави зимнина за зимата, например, защото магазинът предлага големи количества от продуктите на ниски цени. Започва да се заражда консуматорското общество, в което двигателната сила е непрекъснатото потребление. Хората купуват неща, които понякога не са им нужни но биха повдигнали социалния им статус в обществото.

Развитието на технологиите след индустриалната революция, както и изграждането на консматорската култура водят до редица промени в архитектурните решения. Голямата концентрация на работна сила в градовете и малкото разполагаема площ в тях довежда до дизайна на апартаментното жилище. Изобретяването на електричеството, водещо след себе си разнообразие от домакински уреди, пренарежда функционално обграждащата ни жизнена среда. Нововъведенията като грамофона, хладилника, радиото и доста по късно компютъра претендират за своето необходимо място в архитектурната среда. В началото тези нововъведения са били изработвани от познати, лесно рециклируеми материали, но развивайки се, материалите също достигат до трудно преработваеми такива. Това както и задълбочаването на консумеризма, особено след втората световна воина, във време на разцвет, променя из основи отношението на обществото към вещите и последвалото им превръщане в отпадък.

Към края на 20ти век на дневен ред в обществото започва да излизат проблемите с екологичното замърсяване на планетата. Популярната култура достига до свои изводи за бъдещето при запазване на високите нива на потребление и игнориране на екологичните проблеми. Филми като поредицата „Лудия макс“ и „Воден свят“ внушават едно апокалиптично усещане и както личи за първи път показват възможността, а и необходимостта в строителството и въобще в обграждащата ни среда като цяло, да се ползват вторични материали и отпадъци. Последвалото навлизане на така наречените научно- документални телевизии довежда до промяна в навиците. Отговаряйки на потребностите, тези телевизии започват да продуцират множество програми свързани с възраждането на идеята за домашен майстор/домакиня, толкова бързо забравени в предните десетилетия. Впечатление прави, че голяма част от тези предавания са насочени и показващи употребата на вторични суровини в домакинството. ScrapHeap Chalange и др. Тази необходимост за връщане към един по естествен начин на живот дава отзвук и при завръщането на литературата за водене на домакинство, доминирана от идеята за пестеливост и даване на нов живот на ненужните ни вещи. Културата на консумеризма също търпи някои промени, като това най-силно си проличава в текстилната, където в последните години се наблюдава бум на продажбите на, тъй наречените „second hand“ или втора ръка дрехи. Като цяло изобразителното и музикално изкуство близки до съвременната популярна или поп култура са нейно пряко отражение. Тя търси различното, екстравагантното, провокиращото, шокиращото. Това прави боклука много силно изразително средство за тези изкуства, свидетелства сме на множество арт инсталации стимулиращи самосъзнанието и насочващи към проблемите вътре в обществото.
От друга страна архитектурата бидейки по своята същност изкуство и функционалност, макар и с по бавни темпове отговаря на примерите в множество други – обществено-културни сфери.

РЕхитектура – това е архитектура обърната срещу консуматорското общество, дизайн, ползващ вече употребени стоки и материали, като един общоприет, незамърсяващ строителен елемент.  Откриването на материала „отпадък“ като елемент в строителството е все още трудно и противоречиво, въпреки че самото понятие за отпадък е продукт на същото това консуматорско общество.

Интересът е насочен в посоката, че въпреки тези обществени нагласи под влиянието на популярната култура, употребата на вторични материали в архитектурата и архитектурния дизайн се превръща в модно и поп- течение в модерната архитектура.

НЕПОТРЕБНИТЕ ДРЕБНИ ПРЕДМЕТИ И ВЕЩИ ОТ БИТА КАТО ЧАСТ ОТ АРХИТЕКТУРНАТА СРЕДА

VSU’2013

Рехитектура – това е архитектура обърната срещу консуматорското общество, с дизайн, ползващ вече употребени стоки и материали, като един общоприет, незамърсяващ дизайнерски елемент. Могат да бъдат реализирани от превозни средства, електронни и електрически уреди, опаковки или просто вещи. От друга страна в общество, свикнало с непрекъсната провокация на сетивата, конвенционалното често се подминава за сметка на по-нестандартното. Като част от това течение бихме могли, да определим и ползването на дребните предмети и вещи в архитектурата и най-вече в интериора.

Във всеки един дом, колкото и нов и подреден да е той има едно чекмедже, което приютява много дребни, моментно ненужни вещи. Често бързо забравяме за тяхното съществуване и съдържанието на това чекмедже постоянно набъбва до момента, когато трябва да решим съдбата на тези вещи, дали да бъдат изхвърлени като отпадък или да бъдат употребени за нещо друго. Почти винаги второто им приложение няма общо с първоначалното им предназначение.

Това в никакъв случай не са нови практики, лесно можем да си представим как нашите прародители са намирали всякакви различни приложения на вещите си, сред които разбира се и интериора на домовете си. След избухването на индустриалната революция консуматорското общество забавя тези „направи си сам“ практики, когато обществото намира за по-лесно да да изхвърли старото и да купи нещо ново пред това да поправи или да измисли ново приложение на вече съществуващото. В последните десетилетия тези тенденции започват отново да се изменят, когато същото това общество започва да осъзнава, че непрекъснатото генериране на ненужно големи количества отпадъци вреди  на околната среда и задъхва природата. Хората достигат до идеята, че в тези ненужни вещи има скрит ресурс и потенциал, макар и с различни предназначения и те могат да бъдат използвани. Постепенно се възражда културата на „направи си сам“ и обществото обръща погледа си в тази посока. Това не остава незабелязано от артистичните и художествени среди и ненужните вещи стават част от ползваните изразни средства, даващи своето силно екологично послание. Тази артистична вълна настъпва стремглаво и в архитектурата и интериорния дизайн. Давайки най-голямо отражение в интериора, големината и физичните свойства и качества, най-общо на дребните ненужни вещи, не позволяват употребата им като конструктивен елемент в архитектурата.

Това, както и многобразието на позлваните материали и форми / на почти всички заобикалящи ни предмети в обграждащата ни среда/ значително затруднява класифицирането на рехитектурните примери от дребни предмети и вещи.

Въпреки това, настоящия доклад прави такава класификаци в две направления – 1.По търсено въздействие и 2. По Функционалност.

1.      По търсено въздействие:

1.1.Ретро стил  чрез употребата на ненужни вещи в интериора на помещенията се цел внушаване на усещане за друга, вече отминала епоха. Ползва се най-вече в заведения за обществено хранене и се цели определено въздействие върху посетителите. Фиг.1 Менци ползвани като корито на мивка, гр.Костенец; Фиг.2 Порцеланови и глинени чаши като интериорно осветление; Фиг.3 Ретро шапки за ретро стил;
1.2.Колекционерски стил Основната цел е да се експонират вещите и предметите, на които собствникът държи и/или колекционира. Фиг.1 Къща в пълен размер от блокчета „лего“; Фиг.2  Облицовка на преградна стена от винени коркови тапи; Фиг.3 Инсталация за стена от грамофонни плочи;

2.      По Функционалност:

2.1.Декоративни Артистично-художествени решения подобряващи общата архитектурна среда. Фиг.1 Инсталация от стари електрически крушки, гр. София Фиг.2 Стена от моливи Фиг.3 Инсталация с чаши за кафе,           гр. София

2.2.Декоративно-фунцкионални Едновременно играещи ролята на художествни инсталации но с вменена функция, налълно различна от първоначалното им предназначение. Фиг.1 „Тухли“ от нарязани банкноти – „къща Милиард евро“ един от малкото случай на конструктивен елемент при рехитектура от вещи Фиг.2 Модифициран кег за бира с нова функция Фиг.3 Осветителни тела направени от композитен материал с основна съставка употребено кафе

 Рехитектурата от ненужни вещи и предмети отговаря на променящите се култура и ценностна система, бавно отхвърлящи консумеризма като начин на живот. Това, както и непрекъснатата нужда на обществото от артистични провокации и новости определя на този вид архитектурен дизай, както и на рехитектурата като цяло, водещо място при съвременните и модерни интериорни и архитектурни решения. Принципът, че не би могло да съществува масовост и еднаквост на елементите на рехитектурата, както и естествената симбиоза между нея и художествените изкуства разкрива потенциала на употребените вещи в дизайна като цяло.

Key words: Rechitecture, Recycling, Usless objects, Interior design

E-WASTE И АРХИТЕКТУРАТА

Една от най-актуалните думи на десетилетието със сигурност е „рециклиране”. Съвременното общество, сравнително бавно започва да осъзнава, че ресурсите предоставяни ни от планетата имат някакъв лимит и с тези темпове на развитие скоро ще бъдат изчерпани. Мислейки за бъдещите поколонеия трябва да им завещаем една устойчива система без да отнемаме повече от ресурсите на земята. Точно тук идва смисъла на рециклирането – намираме потенциал във вече ползвани продукти и материали, запазвайки суровините за бъдещо ползване. По презумпция така би трябвало да бъде и с ненужните ни електрически и електронни уреди – GSM апарати, компютри, перални печки, телевизори и други /е-отпадъци/.

В развитите страни има изградена традиция на рециклиране на е-отпадъците. От друга страна обаче, малко известен факт е, че повече от 80% от това така наречено рециклиране, се изпраща, често нелегално, с кораби до развиващите се страни като Индия, Китай и държави от Африка, където десетки хиляди неквалифицирани работници „обработват” тези вече ненужни вещи по най-грубия начин. Този процес се изразява най-общо в разрушаване целостта на уредите отделяйки ценните метали последвано от цялостно изгаряне на останалите пластмаси и други материали. Впредвид, че все още високотехнологичната индустрия ползва някои токсични вещества в производствата си, тази технология е изключително опасна, както за околната среда, така и особено за хората включени в този вид обработка. Значително по трудоемък е този процес при фината електроника, като мобилни телефони, компютърни платки и други. Постоянното намаляване на размера на тези елементи затруднява извличането на ценните материали в заводски условия и го прави почти невъзможно при споменатата „полева” обработка.

В България пътят на почти всички е-отпадъци стига до бунището. У нас рециклирането на елекрически уреди не е широко застъпено, най-честото приложение е при едрогабаритната бяла техника, заради голямото количество метали и сравнително лесното разглобяване. В голяма степен тази преработка се прави от така наречените клошари. Изхвърленият уред, обикновено до контейнерите за отпадъци, бива разглобен от клошарите, като се отделят ценните материали, най-вече метали, от другите елементи на уреда, допълнително замърсявайки околната среда.

В този смисъл в България действа една междинна система за рециклиране на е-отпадъците спрямо развитите и развиващите се страни, въпреки действащото в страната законодателство в тази насока. Това създава отлични предпоставки за използването на тези отпадъци в архитектурата и архитектурния дизайн, което е основната задача на РЕхитектурата.

Този доклад дава една възможна класификация и показва вече осъществени примери в тази насока. Тази класификация е направена спрямо функционалността, която елементите от е-отпадъци имат в архитектурата, както и спрямо мястото им в конструкциите на сградите и съоръженията.

1.                       Класификация по функционалсност

1.1.                 Декоративни Артистично-художествени решения подобряващи общата архитектурна среда. -  „трон на игрите“ – изработен от клавиатури за компютър
1.2.                 Декоративно – функционални Едновременно играещи ролята на художествни инсталации но с вменена функция, напълно различна от първоначалното им предназначение. – телевизор - библиотека
1.3.                 Функционални – покрив с „шиндли“ – употребени CD дискове

2.      Kласификация по участието им в конструкцията на сградата

2.1.                 Неконструктивни елементи Странен, но ефективен начин за употреба на люк на перална машина – като прозорец на къща
2.2.                 Конструктивни елементи Най-голямо разнообразие от примери за употреба на е-отпадъци намираме в производството на бетонни смеси. Някои употребени пластмаси се  ползват като инертен добавъчен материал с не лоши качества.

От дадените по-горе примери става ясно, че системата на РЕхитектурата от е-отпадъци е възможна, но с някои особености.

Задължително е премахването на токсичните вещества при производството на високо технологични елементи или остраняването им при употреба с РЕхитектурни насочености.

Въпреки, че в известна степен ограничава дизайна на електрическите уреди, модулността е от голяма полза в архитектурата и строителния процес – улеснява РЕхитектурните експерименти с едрогабаритните електрически уреди и значително ги затруднява при фината електроника.

РЕхитектурата дава възможност без да ограничаваме жаждата си за нови технологии да работим за една по-чиста и устойчива околна среда и с мисъл за бъдещите поколения.