В работата си с
вторични материали съм се стремял да отбягам ползването на думата „Отпадък“, тъй като в нея
се вменява смисъл на завършеност и невъзможност за последващо използване на
съответните обекти и вещи. Въпреки това трябва да подчертая разграничаването
между възможните за повторна употреба материали и тези, при които това е
невъзможно, такива, които са вредни за човешкото здраве. В книгата си "Rubbish Theory", Майкъл Томпсън идентифицира
три категории обекти: 1."Издръжлив"
- обект, който увеличава стойността си с
течение на времето; 2. "Преходен" - обект, който намалява стойността
си с времето и има ограничена продължителност на живота – в този доклад тази
категория обхваща „вторичните материали“; 3. "Отпадък" - това, което
има "нулева и непроменяема стойност" и обикновено не изчезва, а
"продължава да съществува в един безкраен и безсмислен кръговрат“. Ще
се опитам да покажа, че тези категории са относителни. Отношението към тях е в
пряка зависимост от културата, както и от социалния и икомомически статус на
индивида. Поговорката „Боклукът за един е съкровище за друг“ обобщава това
заключение.
За да поставя на една плоскост понятията, с цел развитието им в текста по
долу, първо те трябва да се представят с речниковото им значение.
1. Суровина, мн. суровини,
ж. Първични, необработени материали, които се използват в производството.
• прил.
суровинен, суровинна, суровинно, мн. суровинни.
• Вторични
суровини. Негодни за употреба изделия, които се преработват и отново се
използват в производството или бита.
2. Отпадък мн. отпадъци,
(два) отпадъка, м. Ненужен остатък от нещо. Битови отпадъци.
Допълвайки
значенията в този текст: Науката „Семиотика“ се занимава преди всичко с
разбирането на проблемите при личната интерпретация на знаците и символите
използвани в комукацията ни като интелигентни същества. Такава комуникационна
връзка, в обществото, се поражда освен чрез текста и невербалната комуникация,
а и чрез различните видове изкуства - изобразително, музикално и т.н. Творецът
се опитва, чрез подходящите според него изразни стедства, да внуши на
реципиента свойте мисли, чувства и идеи. Наблюдателят от своя страна
интерпретира знаците оставени от автора пречупени през призмата на своето битие
и култура. Тук “култура” включва буквално всичко. „Не е възможно да се мисли за каквато и да е съзнателна човешка дейност
извън контекста на културата. Всичко, което ни отличава като хора, е културно обосновано.
Всичко, което знаем и можем, без изключение, е култура, която сме абсорбирали от
заобикалящата ни социална среда. Без култура в този смисъл не бихме могли изобщо
да съществуваме като членове на общество. Нямаше да можем да говорим с другите,
да взаимодействаме еднозначно с тях, дори да ги различаваме от останалата материална
среда в качеството им на себеподобни (а не просто като обекти за задоволяване на
определени нужди)“. /Кристиан Банков “Семиотични тетрадки“, 2001/
Чрез този
обобщен поглед върху културата на индивида и най-общо очертаната група, от
която той произлиза ще насоча вниманието върху примерите на архитектура и
дизайн на заобикалящата ни среда, изпозлващи вторични суровини или отпадъци,
като изразно средство при „общуването“ между автора на пространството и
пребиваващия в него.
Разглежданите
групи ще разделя по водещ икономико-социален фактор, поради значителното
влияние, които той има върху културното развитие.
Тук би следвало
да се отбележи, че по отношение на отпадъците България и населението й се
доближава по-скоро към развиващите се страни от Африканския и Азиатския
континет отколкото към вече развитите икономики. При събирането на статистическа
и научна информация за третирането и оползотворяването на битови отпадъци прави
впечатление, че при стабилните икономики научните разработки правени по темата
са нищожно малко в сравнение с тези при развиващите се. Интересен за
отбелязване факт при научните трудове в икомомически стабилните икомомики е, че
се разглежда и естетическата страна на отпадъците. Това би могло да се обясни с
вече създадената култура на решаване на проблема и с до висока степен
справянето с него – припознавайки отпадъците като материали с добавена
стойност. Обратно, при развиващите се страни се наблюдава усилено разглеждане
на проблема от научните среди наблягащи на сериозността му и на вариантите за
решаването му. По тези показатели Българската страна се намира някъде в средата
на статистиката. От една страна показателите за оползотворяване на битовите
отпадъци сочат последно място за страната в рамките на Европейския съюз, до
Сърбия в региона. Приблизително 95% от битовите отпадъци в държавата ни се
депонират, а едва 5% се обработват по някакъв начин. От друга страна научната
общост, като че ли подминава адресирането на въпроса. Пасивност, която сам
демонстрирах по-горе с неизползването на думата „отпадък“ в работата си, води
по-скоро към групата на развиващите се страни.
Тук на макро
ниво, на ниво държава, би могло да се очертае икономическото разделение по
отношение на битовите отпадъци, което спокоино да се приложи и до макронивото
на отделния индивид.
В развиващите
се страни /икономическата средна клас //личност със средни доходи// се
наблюдава повишена консуматорска култура повлияна силно от принципите на
консумеризма. Т.е. общностите се задъхват от прекомерното количество
консумирани продукти и трудно се справят с отпадъците, които тези продукти
генерират. Поради ниската /на места дори несъществуваща/ култура за справяне с
количествата отпадъци, често се стига до възприемането на идеята за
невъзможност отговор и примиряване с въпроса.
При
икономически най-ниско стоящите групи се забелязва отваряне към потенциала на
рециклирането, което от своя страна отблъсква развиващите се
средно-икономически групи. Съществуват групи, разположени най-вече по бедните
брегове на Африка, които се занимавт с извличането на металите от е-отпадъци
изхвърлени в огромни количества там. Процес с изключително вредни последици за
населението и за околната среда. Паралел
би могъл да се направи с „клошарите“ в България.
На
срещуположното икономическо ниво са развитите /богати/ страни.
/общества/индивиди//, които осъзнато и без предрасъдаци и натиск разумяват
меобходимостта от подходящи мерки за редуцирането на отпадъците.
В знакови системи, каквито са архитектурата и дизайна, комуникативната
връзка се осъществява между автора и ползвателя на дизайнерския обект,
пречупени през неговата призма. Целта на всеки един дизайнер е да съчетае
работата си, така, че тя да кореспондира по възможно най-добрият начин с
личностите-ползватели, да отговаря най-точно на техните изисквания и културни
виждания. При условие, обаче, че той използва свой собствени изразни средства
за ги претвори в едно балансирано и естетически издържано пространство. Когато
вторичните материали са част от тези изразни стедства те също носят, със себе
си, някакво послание. Това, което е основната задача на проектанта е какво да
бъде то. Най-общо целта при употребата на отпадъци в дизайна е или те да бъдат
скрити или да бъдат силно експонирани. Първите отговарят чисто функционално на
потребнсотите на идеята. Като пример могат да бъдат дадени гумираните плоскости
за детски площадки изработени от рециклирани автомобилни гуми. Вторите се
ползват най-често при подчертаване на обемните виждания на ползвателя, като се
насочва вниманието върху типа на помещенията – дървени щайги във вид на рафтове
при магазини, облицовка от чаши при питейни заведени и т.н. Примерите в тази
насока безкрайни.
В горе
направеното изложение се вижда как чрез просто разделение на икономически групи
се променя възприятието, а защо не и естетическото усещане към модела за работа
с отпадъци. Връщайки се към категоризацията на Томпсън виждаме как
интерпретацията на отделните общности се разминават, едновременно съпоставяйки
се и съпротивлявайки се на вижданията на останалите. На преден план изпъкват
връзките автор-ползвател, като се набляга на смислово-символични интерпретации
на обемните решения.
В заключение би
могло да се твърди, че обществената интерпретация, която търпи дизайнът от
вторични материали се променя, с надежда, необратимо и в положителна посока.
Културно-общественият натиск върху индивида, все по-често ще вменява одобрение
в подобни елементи. Такова изместване на същностното разбиране и припознаване
от обществото на обектите на такъв род проекти би спомогнало за бъдещо
устойчиво развитие. Това би минимизирало ползването на първични суровини, които
в крайна сметка са ограничен ресурс, и забавило главоломното развитие на консумеризма.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
[1] M. Thompson М., Rubbish
Theory: The Creation and Destruction of Value, Oxford University Press, 1979.
[2] Scanlan J., On
Garbage, Reaktion
Books, 2005.
[4] http://www.nsi.bg/en/content/5086/waste-activity
[5] Банков
Кр., Семиотични тетрадки: Уводни лекции по
семиотика - част 1, София, Нов
български университет, 2004.
