Като малък много обичах да си играя, тайно, с шевната машина на баба ми. Един стар „Singer”, които беше разположен на специално място в стаята и прилежно покрит със специално покривало. В детското ми съзнание, тази машина, беше може би, най-интересната играчка. И как да не е, като всичко се движеше нагоре-надолу, наляво-надясно. Натискаш педала и тя оживява, завърташ колелото и иглата започва да „шие”. Племенниците ми наскоро оцениха по достойнство възможностите за игра, на тази странна за тях машинария. Разбира се не тайно, както бях аз. А аз бях така, защото това „машината на баба”, тя не беше за игра и се пазеше като скъпоценност. Беше ми обяснено, че мога да я счупя и по важното, което аз така и не разбрах, че може сериозно да се нараня. Всъщност точно това го правеше още по-интересно.
Представете си учудването ми, когато един ден обикаляйки из едно малко градче в Гърция видях основата на същата такава машина направена на масичка в едно кафене. И не беше само една, подобни бяха всички масички. Бях много впечатлен и направих няколко снимки, но тогава интересите ми бяха различни и бързо забравих за тях. До миналият месец. Когато за денят на независимостта на България се озовах във Велико Търново. Разхождайки се по главната улица, вниманието ми бе привлечено от витрината на един антиквариат. От вътрешната страна беше една такава масичка, със стъклена табла, със същите „крака”, като машината на баба.
Тогава се замислих колко невероятни неща могат да се намерят и да ни направят така силно впечатление. Такива, които едновременно да ни припомнят миналото и дадат различни идеи за бъдещето.
