Какво е РЕхитектура?

С коя дума бихте могли да характеризирате ХХти век? Със  сигурност великите идеолози на века биха били разочаровани, но тази дума е консумеризъм. Тя изразява индивидуалното щастие от потреблението, чрез покупка на продукт или услуга. В икономиката, консумеризацията се свързва с икономическата политика, поставяща акцент върху потреблението. Думата се използва за да се опишат тенденциите за силно идентифициране към потребяваните продукти или услуги, свързани с имена на известни марки /кара „Бентли”, носи „Армани” и бижута „Сваровски”/.

Това понятие не е съществувало, когато обществата в по-голямата си част са били концентрирани в селата и ангажирани със земеделие. При тях естествения цикъл на отглеждане, обработка и преработка на необходимите продукти и материали го изключват. Това се променя след индустриалната революция, където като следствие на масовото производство идва и масовото потребление. „Показна консумация” е термин с който се характеризира пазаруването на ненужни, но високо ценени от обществото стоки. На другия полюс е културата на „Промоциите и акциите”, която особено добре се наблюдава в момента. При нея количеството на потребените стоки не намалява, но се определя в зависимост от направените намаления или промоции от търговците. Тези две култури на потребление дават рамката на така нареченото „Потребителско общество”, характеризиращо се с постоянно увеличение на покупките. Интересен факт е, че при направено проучване в САЩ едва 1% от „нещата”, които купуваме все още се използват в рамките на 6 месеца. Замисляйки се над тези факти, би трябвало да си зададем един може би странен въпрос. Какъв всъщност е материалният продукт, който излиза от градовете? В тях се генерира основно интелектуален продукт, предвид на това че основните производствени мощности са изведени извън тях. Тогава? Това са  отпадъците, вещите които вече не са ни необходими и са нежелани.

В България, Министерството на околната среда и водите си поставя една амбициозна цел. В своите приоритети за 2011г. то залага увеличение на процента на рециклирани материали от строителство и разрушаване на строителни обекти, от почти 20% през 2010г. до 70% през 2020г. През 2007г. арх. Хуан Луис Мартинес Нахуел реализира своя проект за къща изпълнена изцяло от рециклирани строителни материали. Наистина много амбициозно, но защо да спираме само до тук? Според друго изследване направено в САЩ почти 30% от общото количество твърди отпадъци се падат на опаковките. Точно тях се опитваме така усилено да рециклираме.

Не можем ли ние, архитекти и инженери да се включим в тази инициатива? Подобни примери за употреба на рециклирани материали в архитектурата и дизайна намираме навсякъде по света.

Липсата на дървесина в пустинята Невада ни води до може би най-стария запазен пример. Това са построените през 1907г. къщи от повече от 50000 стъклени бутилки. Метод, който продължава да се ползва и днес.

къщи от стъклени бутилки

Nomadic museum

мост от хартиени тръби

През 80те години на ХХти век, японският архитект Шигеру Бан намира ново предназначение за ненужните му вече хартиени ролки. Работейки с тях за първи път, като дизайнерски материал, той прави през 1986г. интериора на изложба посветена на Алвар Аалто. Развивайки своята идея за архитектура от хартиени тръби, вече като конструктивен елемент, той изгражда множество къщи, павилиони и дори мост във Франция. Друга иновативна идея, която той прокарва е използването на корабните контейнери като част от конструкцията на сградата. За първи път в своя проект на така наречения „Пътуващ музей” той акцентира не само върху носещата способност на тези елементи, а и на тяхната мобилност и модулност. Възприемайки този похват, много архитекти започват да експериментират с възможностите на контейнерите. С тези си реализации Шигеру Бан се доказва като водеща фигура в това ново течение на архитектурата и дизайна, което бихме могли да наречем рехитектура, използващо ненужни ни вече вещи и материали.

Като такъв материал трябва да споменем пейпъркрит /paper-хартия, concrete-бетон, анг./ Съставен основно от рециклирана хартия и малки количества цимент той, дава един нов смисъл на техниката от детството папиемаше. Популярността му е следствие на лесната изработка и минималните му разходи. Построените къщи от тухли пейпъркрит, вече доказват качествата си.

Пример за употреба на вече ненужни вещи в архитектурата и интериорния дизайн ни дава „Къщата от бирени кутии” построена през 1968г. от Джон Милкович в Хюстън, САЩ. Повече от 50 000 от алуминиевите кутийки са използвани за покритие, както в екстериора така и в интериора на къщата.

"керемиди" от регистрационни номера на коли

Многобройните и разнообразни къщи и арт инсталации на Дан Филипс от Тексас, САЩ, показват разнообразието на възможните решения в рехитектурата. Той не се концентрира само върху една вещ или материал, а експериментира с всичко което попадне в полезрението му. „Керемиди” от стари регистрационни номера на автомобили или стенна облицовка от коркови тапи са една малка част от неговите идеи.

earthship

Мислейки за устойчива сграда, една от първите идеи, които ни идват е тя да бъде колкото може по независима и самостоятелна, както и да бъде възможно по-екологична. Това се опитва да постигне Майкъл Рейнолдс в своите „Earthships” или „Земни кораби”. Изградените основно от автомобилни гуми натъпкани с пръст, тези сгради, са проектирани като самоосигуряващи се единици. Електричеството се осигурява от система от фотоволтаични и ветро генератори. Дъждовната вода се събира в големи резервоари и чрез необходимите преработки задоволява напълно нуждите на домакинството. Приложение на подобна самостоятелна къща направена от подръчни материали намираме все по-често в страни пострадали от природни бедствия. Подобен пример е Хаити, която все още не може да се съвземе от опустошителното земетресение.

Не бихме могли да подминем интересните примери на арт инсталации, служещи да ни напомнят за проблема, който сами създаваме, с твърдите отпадъци в обществото ни. Такива са „Скрап къщата” от 2005г. и „Хотелът от боклуци” от 2011г., направен от събрани отпадъци по плажовете на Испания. Едновременно стряскащи, с това, което причиняваме на природата и поучаващи, за възможностите които бихме могли да извлечем от този иначе загубен ресурс.

оградата на Военна Академия в София, направена от дулата на пушки

В България също съществуват примери за рехитектура, но засега повечето са свързани с дизайна. Някои сме готови да отречем и отминем с пренебрежение, като старите „звукозаписни” студия с облицованите в кори за яйца стени или оградите от стари радиатори. Други се възприемат като исторически паметници и големи забележителности. Такава е кованата ограда на Военната академия в София. Направена от 150 000 цеви на пушките „Крънка” и „Бердана”, подарени от Русия на България и достойно защитавали Съединението през 1885. Хармонията създадена от оградата, прилежащия й парк и различни паметници на културата е възхитителна.

Интересни идеи намираме и в много съвременни решения. Младият архитект Владислав Костадинов, използва съчетание от кофражни платна, дървени палета и хартиени тръби в интериора. Достойно за адмирации е и организирането на все повече и повече конкурси и изложби, имащи подобна насоченост и развиващи специфично мислене и култура.

От друга страна, в България би трябвало да насочим вниманието си към архитектурните реализации на рехитектурата, които почти липсват. Въпреки трудностите създавани от нормативната база и предразсъдъците, които имаме, сме длъжни да използваме този ресурс, подминаван до момента с лека ръка.

С последните примери бих желал да покажа своята идея за употреба на рециклирани материали в архитектурата. Те са твърде различни един от друг, което показва разнообразието на течението. Първият обект, който бих искал да представя е Павилионът „Контейнери”, показващ лесната, като детска игра „Лего”, работа с корабните контейнери и изтъкваща възможностите им за модулност и мобилност.

Дизайнът и изпълнението на табуретката от пресована хартия са в стила на минимализма, постигайки максимален комфорт.

В устойчивата къща, преди всичко е обърнато внимание на удобството на живущите и самостоятелността на жилищната единица. Вплитайки няколко идеи за устойчивост на сградата, в част от конструктивните елементи на сградата, като стени и таван, са интегрирани пластмасови бутилки и чаши, разнообразяващи допълнително интериора.

Основната цел на рехитектурата е да се откриват новите възможности на вече ненужните ни вещи. Макар и засега трудно възприемана, тази нова култура проправя своя път в нашето общество.