РЕхитектурата – отражение на съвременните култура и изкуство върху архитектурата

Индустриалната революция дава началото на епохата на косуматорското общество и консумеризма. Масовото производство сериозно намалява цените на вещите - от трудно достъпни и скъпи, те стават неделима част от ежедневието на всички домакинства. Това води и до промяна в общата култура на обществото. Интересен пример в тази насока е хладилникът, който изцяло променя навиците за съхранение на хранителните продукти в дома. Друг пример откриваме в литературата свързана с воденето на домакинството. Пак поради масовото производство голямата част от препоръките, които намираме в тези книги стават ненужни. Няма я необходимостта да се прави зимнина за зимата, например, защото магазинът предлага големи количества от продуктите на ниски цени. Започва да се заражда консуматорското общество, в което двигателната сила е непрекъснатото потребление. Хората купуват неща, които понякога не са им нужни но биха повдигнали социалния им статус в обществото.

Развитието на технологиите след индустриалната революция, както и изграждането на консматорската култура водят до редица промени в архитектурните решения. Голямата концентрация на работна сила в градовете и малкото разполагаема площ в тях довежда до дизайна на апартаментното жилище. Изобретяването на електричеството, водещо след себе си разнообразие от домакински уреди, пренарежда функционално обграждащата ни жизнена среда. Нововъведенията като грамофона, хладилника, радиото и доста по късно компютъра претендират за своето необходимо място в архитектурната среда. В началото тези нововъведения са били изработвани от познати, лесно рециклируеми материали, но развивайки се, материалите също достигат до трудно преработваеми такива. Това както и задълбочаването на консумеризма, особено след втората световна воина, във време на разцвет, променя из основи отношението на обществото към вещите и последвалото им превръщане в отпадък.

Към края на 20ти век на дневен ред в обществото започва да излизат проблемите с екологичното замърсяване на планетата. Популярната култура достига до свои изводи за бъдещето при запазване на високите нива на потребление и игнориране на екологичните проблеми. Филми като поредицата „Лудия макс“ и „Воден свят“ внушават едно апокалиптично усещане и както личи за първи път показват възможността, а и необходимостта в строителството и въобще в обграждащата ни среда като цяло, да се ползват вторични материали и отпадъци. Последвалото навлизане на така наречените научно- документални телевизии довежда до промяна в навиците. Отговаряйки на потребностите, тези телевизии започват да продуцират множество програми свързани с възраждането на идеята за домашен майстор/домакиня, толкова бързо забравени в предните десетилетия. Впечатление прави, че голяма част от тези предавания са насочени и показващи употребата на вторични суровини в домакинството. ScrapHeap Chalange и др. Тази необходимост за връщане към един по естествен начин на живот дава отзвук и при завръщането на литературата за водене на домакинство, доминирана от идеята за пестеливост и даване на нов живот на ненужните ни вещи. Културата на консумеризма също търпи някои промени, като това най-силно си проличава в текстилната, където в последните години се наблюдава бум на продажбите на, тъй наречените „second hand“ или втора ръка дрехи. Като цяло изобразителното и музикално изкуство близки до съвременната популярна или поп култура са нейно пряко отражение. Тя търси различното, екстравагантното, провокиращото, шокиращото. Това прави боклука много силно изразително средство за тези изкуства, свидетелства сме на множество арт инсталации стимулиращи самосъзнанието и насочващи към проблемите вътре в обществото.
От друга страна архитектурата бидейки по своята същност изкуство и функционалност, макар и с по бавни темпове отговаря на примерите в множество други – обществено-културни сфери.

РЕхитектура – това е архитектура обърната срещу консуматорското общество, дизайн, ползващ вече употребени стоки и материали, като един общоприет, незамърсяващ строителен елемент.  Откриването на материала „отпадък“ като елемент в строителството е все още трудно и противоречиво, въпреки че самото понятие за отпадък е продукт на същото това консуматорско общество.

Интересът е насочен в посоката, че въпреки тези обществени нагласи под влиянието на популярната култура, употребата на вторични материали в архитектурата и архитектурния дизайн се превръща в модно и поп- течение в модерната архитектура.

НЕПОТРЕБНИТЕ ДРЕБНИ ПРЕДМЕТИ И ВЕЩИ ОТ БИТА КАТО ЧАСТ ОТ АРХИТЕКТУРНАТА СРЕДА

VSU’2013

Рехитектура – това е архитектура обърната срещу консуматорското общество, с дизайн, ползващ вече употребени стоки и материали, като един общоприет, незамърсяващ дизайнерски елемент. Могат да бъдат реализирани от превозни средства, електронни и електрически уреди, опаковки или просто вещи. От друга страна в общество, свикнало с непрекъсната провокация на сетивата, конвенционалното често се подминава за сметка на по-нестандартното. Като част от това течение бихме могли, да определим и ползването на дребните предмети и вещи в архитектурата и най-вече в интериора.

Във всеки един дом, колкото и нов и подреден да е той има едно чекмедже, което приютява много дребни, моментно ненужни вещи. Често бързо забравяме за тяхното съществуване и съдържанието на това чекмедже постоянно набъбва до момента, когато трябва да решим съдбата на тези вещи, дали да бъдат изхвърлени като отпадък или да бъдат употребени за нещо друго. Почти винаги второто им приложение няма общо с първоначалното им предназначение.

Това в никакъв случай не са нови практики, лесно можем да си представим как нашите прародители са намирали всякакви различни приложения на вещите си, сред които разбира се и интериора на домовете си. След избухването на индустриалната революция консуматорското общество забавя тези „направи си сам“ практики, когато обществото намира за по-лесно да да изхвърли старото и да купи нещо ново пред това да поправи или да измисли ново приложение на вече съществуващото. В последните десетилетия тези тенденции започват отново да се изменят, когато същото това общество започва да осъзнава, че непрекъснатото генериране на ненужно големи количества отпадъци вреди  на околната среда и задъхва природата. Хората достигат до идеята, че в тези ненужни вещи има скрит ресурс и потенциал, макар и с различни предназначения и те могат да бъдат използвани. Постепенно се възражда културата на „направи си сам“ и обществото обръща погледа си в тази посока. Това не остава незабелязано от артистичните и художествени среди и ненужните вещи стават част от ползваните изразни средства, даващи своето силно екологично послание. Тази артистична вълна настъпва стремглаво и в архитектурата и интериорния дизайн. Давайки най-голямо отражение в интериора, големината и физичните свойства и качества, най-общо на дребните ненужни вещи, не позволяват употребата им като конструктивен елемент в архитектурата.

Това, както и многобразието на позлваните материали и форми / на почти всички заобикалящи ни предмети в обграждащата ни среда/ значително затруднява класифицирането на рехитектурните примери от дребни предмети и вещи.

Въпреки това, настоящия доклад прави такава класификаци в две направления – 1.По търсено въздействие и 2. По Функционалност.

1.      По търсено въздействие:

1.1.Ретро стил  чрез употребата на ненужни вещи в интериора на помещенията се цел внушаване на усещане за друга, вече отминала епоха. Ползва се най-вече в заведения за обществено хранене и се цели определено въздействие върху посетителите. Фиг.1 Менци ползвани като корито на мивка, гр.Костенец; Фиг.2 Порцеланови и глинени чаши като интериорно осветление; Фиг.3 Ретро шапки за ретро стил;
1.2.Колекционерски стил Основната цел е да се експонират вещите и предметите, на които собствникът държи и/или колекционира. Фиг.1 Къща в пълен размер от блокчета „лего“; Фиг.2  Облицовка на преградна стена от винени коркови тапи; Фиг.3 Инсталация за стена от грамофонни плочи;

2.      По Функционалност:

2.1.Декоративни Артистично-художествени решения подобряващи общата архитектурна среда. Фиг.1 Инсталация от стари електрически крушки, гр. София Фиг.2 Стена от моливи Фиг.3 Инсталация с чаши за кафе,           гр. София

2.2.Декоративно-фунцкионални Едновременно играещи ролята на художествни инсталации но с вменена функция, налълно различна от първоначалното им предназначение. Фиг.1 „Тухли“ от нарязани банкноти – „къща Милиард евро“ един от малкото случай на конструктивен елемент при рехитектура от вещи Фиг.2 Модифициран кег за бира с нова функция Фиг.3 Осветителни тела направени от композитен материал с основна съставка употребено кафе

 Рехитектурата от ненужни вещи и предмети отговаря на променящите се култура и ценностна система, бавно отхвърлящи консумеризма като начин на живот. Това, както и непрекъснатата нужда на обществото от артистични провокации и новости определя на този вид архитектурен дизай, както и на рехитектурата като цяло, водещо място при съвременните и модерни интериорни и архитектурни решения. Принципът, че не би могло да съществува масовост и еднаквост на елементите на рехитектурата, както и естествената симбиоза между нея и художествените изкуства разкрива потенциала на употребените вещи в дизайна като цяло.

Key words: Rechitecture, Recycling, Usless objects, Interior design

E-WASTE И АРХИТЕКТУРАТА

Една от най-актуалните думи на десетилетието със сигурност е „рециклиране”. Съвременното общество, сравнително бавно започва да осъзнава, че ресурсите предоставяни ни от планетата имат някакъв лимит и с тези темпове на развитие скоро ще бъдат изчерпани. Мислейки за бъдещите поколонеия трябва да им завещаем една устойчива система без да отнемаме повече от ресурсите на земята. Точно тук идва смисъла на рециклирането – намираме потенциал във вече ползвани продукти и материали, запазвайки суровините за бъдещо ползване. По презумпция така би трябвало да бъде и с ненужните ни електрически и електронни уреди – GSM апарати, компютри, перални печки, телевизори и други /е-отпадъци/.

В развитите страни има изградена традиция на рециклиране на е-отпадъците. От друга страна обаче, малко известен факт е, че повече от 80% от това така наречено рециклиране, се изпраща, често нелегално, с кораби до развиващите се страни като Индия, Китай и държави от Африка, където десетки хиляди неквалифицирани работници „обработват” тези вече ненужни вещи по най-грубия начин. Този процес се изразява най-общо в разрушаване целостта на уредите отделяйки ценните метали последвано от цялостно изгаряне на останалите пластмаси и други материали. Впредвид, че все още високотехнологичната индустрия ползва някои токсични вещества в производствата си, тази технология е изключително опасна, както за околната среда, така и особено за хората включени в този вид обработка. Значително по трудоемък е този процес при фината електроника, като мобилни телефони, компютърни платки и други. Постоянното намаляване на размера на тези елементи затруднява извличането на ценните материали в заводски условия и го прави почти невъзможно при споменатата „полева” обработка.

В България пътят на почти всички е-отпадъци стига до бунището. У нас рециклирането на елекрически уреди не е широко застъпено, най-честото приложение е при едрогабаритната бяла техника, заради голямото количество метали и сравнително лесното разглобяване. В голяма степен тази преработка се прави от така наречените клошари. Изхвърленият уред, обикновено до контейнерите за отпадъци, бива разглобен от клошарите, като се отделят ценните материали, най-вече метали, от другите елементи на уреда, допълнително замърсявайки околната среда.

В този смисъл в България действа една междинна система за рециклиране на е-отпадъците спрямо развитите и развиващите се страни, въпреки действащото в страната законодателство в тази насока. Това създава отлични предпоставки за използването на тези отпадъци в архитектурата и архитектурния дизайн, което е основната задача на РЕхитектурата.

Този доклад дава една възможна класификация и показва вече осъществени примери в тази насока. Тази класификация е направена спрямо функционалността, която елементите от е-отпадъци имат в архитектурата, както и спрямо мястото им в конструкциите на сградите и съоръженията.

1.                       Класификация по функционалсност

1.1.                 Декоративни Артистично-художествени решения подобряващи общата архитектурна среда. -  „трон на игрите“ – изработен от клавиатури за компютър
1.2.                 Декоративно – функционални Едновременно играещи ролята на художествни инсталации но с вменена функция, напълно различна от първоначалното им предназначение. – телевизор - библиотека
1.3.                 Функционални – покрив с „шиндли“ – употребени CD дискове

2.      Kласификация по участието им в конструкцията на сградата

2.1.                 Неконструктивни елементи Странен, но ефективен начин за употреба на люк на перална машина – като прозорец на къща
2.2.                 Конструктивни елементи Най-голямо разнообразие от примери за употреба на е-отпадъци намираме в производството на бетонни смеси. Някои употребени пластмаси се  ползват като инертен добавъчен материал с не лоши качества.

От дадените по-горе примери става ясно, че системата на РЕхитектурата от е-отпадъци е възможна, но с някои особености.

Задължително е премахването на токсичните вещества при производството на високо технологични елементи или остраняването им при употреба с РЕхитектурни насочености.

Въпреки, че в известна степен ограничава дизайна на електрическите уреди, модулността е от голяма полза в архитектурата и строителния процес – улеснява РЕхитектурните експерименти с едрогабаритните електрически уреди и значително ги затруднява при фината електроника.

РЕхитектурата дава възможност без да ограничаваме жаждата си за нови технологии да работим за една по-чиста и устойчива околна среда и с мисъл за бъдещите поколения.

Паралели между развитието на архитектурата и генерирането на битови отпадъци

Отпадъците са дълбоко свързани с човешкото развитие. Техническото и технологично израстване на обществото е двигателят на генерирането на отпадъци. Проследявайки историята им, докладът има за цел да покаже влиянието, което те са оказали и още оказват върху обкръжаващата ни среда. Посочват се примери за скритото въздействие на отпадъците в градоустройството, архитектурата и интериора.

Първите форми на отпадъци за човечеството са се изразявали в остатъците от храни, кости и пепелта от огнището. Номадският начин на живот не позволявал притежанието на много вещи. Ненужните неща просто се оставяли на мястото на бивакуване.
През хилядолетията човечеството изгражда нагласата, че щом не вижда отпадъците значи те не съществуват. Едва в последните десетилетия те са разпознати, от всички, като един допълнителен, неизползван ресурс. Те могат да бъдат рециклирани и ползвани многократно, може да се произвежда ток от изгарянето им и т.н. Не на последно място с тях може да се прави архитектура не по-лоша и хигиенична от останалата.

Установявайки се на едно място, хората придобиват и нови навици. Появяват се занаяти, чиито продукти не могат просто да изгният или изгорят. От третото хилядолетие преди новата ера са първите сведения за организирано сметище в близост до древната столица на остров Крит, гр. Кносос. Направените археологически проучвания на подобни места свидетелстват за наличието най-вече на пепел, счупена керамика и сечива.

През първото хилядолетие пр.н.е. за първи път се засягат проблемите на градската инфраструктура, в контекста на отпадъците, с изграждането в Рим на „Клоака Максима”. Друг Пример отново от Рим, но от началото на новото хилядолетие, е високият 36м хълм Монт Тестачио. „Изграден” от милиони ненужни и счупени амфори за масло, той свидетелства от една страна за огромната консумация на масла в империята и от друга показва един възможен начин за решаване на проблема с ненужните вещи и то в границите на града. Подобно организирано усвояване на отпадъци, не се намират в близките 2000 години.

За разлика от добре поддържаните градове на римската империя средновековният град има особени затруднения. Липсва каквато и да е било канализация и хигиена. Отпадъците се изхвърлят директно през прозореца на улицата. Разхождащите  се свободни животни, най-вече прасета, били естествените „чистачи”, а резултата от това почистване бил ползван за наторяване. В началото на първото хилядолетие сл.н.е. френският крал Филип Август, за първи път след времената на римската империя, павира част от улиците на Париж и изгражда канализация в някой квартали с цел почистване на града, подобрявайки градската инфраструктура. В градовете изградени в близост до вода, честа практика била отпадъците да се изхвърлят в нея. Предимно органичните отпадъци както и дълговременните подобни практики довели до значително увеличаване на градовете за сметка на водата. В Лондон града навлязъл със 100м в река Темза с основа от отпадъци. Архипелагът на Бомбай се състоял от 7 острова, с идването на колонизаторите водите между са запълнени с отпадъци образувайки днешният полуостров на град Мумбай. Дори мегаполисът Ню Йорк е завзел част от територията си от река Хъдсън. При  градовете навътре в сушата стои проблемът, че при разрастването си те достигат до образуваните сметища и са принудени, в последствие, да застрояват и тях. През средновековието гр. Париж до толкова е имал проблем с изхвърлените отпадъци на границата на града, че е била заплашена сигурността му. Подобни са и проблемите на гр. Москва, където за първи път са инсталирани обществени контейнери за отпадъци по времето на цар Петър І. За нашата столица важи същото, в момента един от най-харесваните квартали, жк.”Яворов” е изграден върху изоставено сметище. Въпреки огромната замърсеност на градовете основните отпадъци продължават да бъдат лесно разградимите храни и пепел. Всички други вещи са били прекалено ценни за хвърляне и са се ползвали многократно дори и с различни функции – маси от дървени бурета и столове от щайги. Културата „направи си сам” е във възход, много е трудно да изхвърлиш нещо, което си направил с ръцете си.  

Индустриалната революция променя този факт. Появяват се множество различни и лесно достъпни продукти. Идеята „направи/оправи си сам” постепенно замира. По лесно е да си  купиш ново вместо да поправиш старото – „Щом е ново значи е по-добро”. Започва производството на трудно разградими продукти – химическата и в последствие петролната промишленост.

До началото на 20ти век проблемите, свързани с боклука, стоящи пред архитектите, са били по скоро градоустройствени и свързани с градската инфраструктура. Едва след откриването на връзка между хигиената и болестите в средата на 19ти век решаването на проблема започва да се отразява и в архитектурата на сградите. Появяват се нови видове сгради – Инсиниратори, пунктове за вторични суровини, автоморги и др., интериорът също се променя. През 1851г. на световното изложение в Лондон е показана тоалетната, такава каквато я познаваме и днес. След което, в по-големите градове на Европа започва изграждането на модерна канализация.

Поради ограниченото място, започват да се строят множество апартаментни сгради. Намаляването на пространството спрямо къщата се отразява най-вече на складовите пространства. Съответно намаляват количествата на притежаваните вещи, засилва се консуматорското общество и се генерират повече отпадъци.

Технологичното развитие довежда до нови решения в архитектурата. Появата на електрически хладилник, изисква ново разпределение в кухнята на жилището, но значително намалява количествата на изхвърлените храни. Последвалото изобретяване на диспозера /кухненската мелница/ също води до подобни промени.

В по-големите жилищни сгради се проектират сметопроводи улесняващи изхвърлянето на отпадъците.

След втората световна война светът е разделен на две –капиталистически запад и социалистически изток. На запад се засилва консумеризма под чието влияние се генерират все повече и повече отпадъци, достигайки почти до критично положение в края на 20ти век. Това води до концепцията, която днес разпознаваме като рециклиране, контролираща и запазваща този вече разпознат ресурс – отпадъците. Развива се идеята на еднократните и рекламните опаковки, в последствие превръщайки ги в голям процент от битовите отпадъци. Търсят се по-големи пространства за отпадъците.

На другият полюс стой „изтокът”. Поради хроничната липса на ресурс действа системата на „вторичните суровини” Ползват се най-вече опаковки за многократна употреба. Необходимо е място в жилището за складиране на тези вторични суровини.

 В края на века политическата и социална обстановка отново се променя. Такава настъпва и в справянето с отпадъците. В развитите икономики наблюдаваме зараждането на еко-културата, обществото става по отговорно към вредите, които нанася върху природата. Разработва се идеята за рециклирането, такава каквато я познаваме днес – множество контейнери за разделно събиране, за които трябва да се намери място и в дома. Понякога се стига и до интересни парадокси – торбичката за чай трябва да бъде разделена в 4 различни контейнера за да бъде рециклирана правилно.

Страните в преход към капиталистическо общество, като че ли остават неподготвени за това което им предоставя консумеризма. /Русия, България и др./ В началото на прехода са отречени добрите практики на старото общество /вторичните суровини/ но и не са възприети добрите практики на рециклирането. Според Евростат България е единствената страна от Европейския съюз, която депонира 100% от отпадъците си.

Еко-идеята на настоящето преминава и през един нов архитектурен начин на изразяване, чрез вече ненужните ни вещи и отпадъци – РЕхитектурата. Използва стари превозни средства, електроуреди, опаковки или просто вещи за да внуши един нов вид природосъобразен и комфортен начин на живот. Поднася образа си по интересен и провокативен начин, толкова търсен от съвременното общество, РЕхитектурата се опитва да изкорени предрасъдаците към отпадъците, насаждани в миналото.

Recycled packages in modern architecture

Since the beginning of our civilization, packages have been integral part of the human evolution. The necessity of easy keeping and transportation, firstly of foods, has been vital for their development. The skills and technologies are the foundation of keeping the products fresh - from the wicker basket, through the animal tripe and pots to the modern day numerous types and forms of packages.

Since the Ancient Rome we can find examples for REchitecture of packages, built in the land shaft of the capital. Usually the big amphorae, in which the sailors delivered different oils to the city, have been used more than once and in the end they were smashed and used as a building material in the Roman concrete. Not so easy to recycle were one concrete type of Spanish amphorae. They were extremely hard to brake, which made the local authorities to find a special place to dispose them. This was not a landfill, but deliberately and targeted building of a hill in the city, which nowadays we know as Monte Testaccio. Especially impressive is the technique of building- one layer of smashed and one layer of solid amphorae filled with smashed parts of them. The hill is 36 meters high, which is impressive. Long time after the building of this hill, we still are not able to find so organized and meaningful construction from unneeded and no longer used objects. Examples of REchitecture have always existed, however they were more likely a product of a “do-it-yourself” principle. The first image, coming in mind is the interior of the middle-age inn, where the tables are made from wooden casks and chairs made from crates of fruits. Information about similar usage is available up to the middle of the 19^th century.       

After the Industrial Revolution the society started denying the idea of “do-it-yourself” and started following the culture of “disposable usage” not only for packages but for many more everyday goods.

Some of the first defined examples for REchitecture from packages are the Nomadic Museum from the Japanese architect Shigeru Ban and KeetWonen /students dormitories/ of TempoHousing. Both projects have been finished in 2005 from shipping containers. 

Since then the idea for building from packages has been developing very quickly, in unison with the public opinion about ecology and recycling. Starting with the shipping containers, REchitecture sees in the packages new, unconventional material and most importantly a provocation, which is vital for the modern day society.

Because of the incredibly huge variety of modern packages, the report’s main idea is to show one possible classification, dividing by types and materials, as well as possible usage in the construction of the building.

І. Classification by type

1. Primary- these are the packages reaching the customer, often covered with advertisements and made for disposable usage. 

2. Secondary /group/ packages – contains a lot of products, reusable.

3. Tertiary /transport/ packages – they are used in grouping the secondary ones for facilitating the transportation, for them to be reusable is a must.

ІІ. According to the materials

1. Metal;

2.Wooden;

3.Glass;

4.Plastic;

5.Paper;

6.Styrofoam;

ІІІ. According their place in the construction of the building.

1.Constructive Element ;

2.In the interior;

3.In the exterior;

* Shown examples in ІІІ. are result of the author’s research.

Multiple examples type “do-it-yourself” with doubtful aesthetic qualities have created hostility towards REchitecture of packages. In a sense this has been overcame for the massive elements, such as shipping containers and pallets, thanks to their shape and easy usage. Glass bottles also break through the skepticism after the rising popularity of Buddhist temple built almost entirely from bottles. Prejudices are still an obstacle for the other types of REchitectural solutions for packages. Their variety and the need for provocation and powerful influence constantly wanted from the society, will bring us to the more broaden usage in the architecture and design. 

ARCHTHEO'12 conference, Istanbul, Turkey

Рециклираните опаковки в архитектурата

От зората на цивилизацията опаковките са неразделна част от човешкото развитие. Необходимостта от лесно съхранение и транспортиране, първоначално на храни, е било определящо за това. Уменията и технологиите са в основата на запазването на продуктите. От изплетената от трева кошница, през животинските мехове и глинените грънци чак до съвременните безбройни видове и форми опаковки.

Още в древния Рим намираме пример за рехитектура от опаковки и то скрит в ландшафта на самата столица. Обикновено големите амфори в които мореплавателите снабдявали града с различни масла се ползвали многократно и в крайна сметка се натрошавали и се влагали като инертен материал в римския бетон. Не толкова лесна за рециклиране се оказал един конкретен вид амфора изработвана в днешна Испания. Тя била изключително трудна за натрошаване, което принудило общинският съвет да намери специално място за депонирането й.  Това не било сметище, а преднамерено и целенасочено изграждане на хълм в границите на града, които днес познаваме под името Monte Testaccio. Особено впечатляваща е техниката на този градеж – пласт натрошени и пласт цели, напълнени с парчета, амфори, и то цели 36м висок. Дълго време след изграждането на този хълм не откриваме толкова организиран и съзнателен градеж от ненужни вещи. Примери за рехитектура обаче, никога не са липсвали, по скоро те са били направени на принципа „направи си сам”. Първият образ, в съзнанието, описващ интериора на средновековна страноприемница включва сковани маси от дървени бурета и столове от щайги за плодове. Сведения за подобни примери намираме до средата на 19ти век.

С идването на индустриалната революция се изгражда едно силно потребителско общество отричащо идеята „направи си сам” и следващо културата на „еднократното ползване”, било то на опаковки, вещи и т.н.

Може би първите дефинирани примери за рехитектура от опаковки са Nomadic Museum на японския архитект Shigeru Ban и KeetWonen /студентски общежития в Амстердам/ на TempoHousing. И двата проекта са реализирани през 2005г. от корабни контейнери.

От този момент идеята аз сгради от опаковки се развива с бързи темпове, в унисон с общественото мнение насочено към екологията и рециклирането. Основно насочена, в началото, към корабните контейнери, рехитектурата вижда в опаковките нов и нестандартен материал, провокиращ обществото, което за днешното общество е от изключителна важност.

Поради невероятното разнообразие на съвременните опаковки, показаната класификация е разделена по видове и материал, както и на участието на елемента в конструкцията на обекта.

І. Класификация по вид.

1. Първични – това са опаковките достигащи до крайния потребител, често покрити с множество рекламни послания и проектирани за еднократна употреба.

2.Вторични  /групови/ опаковки – съдържа множество продукти, възможна е многократна употреба.

3.Третични /траснпортни/ опаковки – използват се при групиране на вторични опаковки с цел улесняване на транспорта, предвидена е задължителна многократна употреба.

ІІ. Според материалите.

1.Метални;

2.Дървени;

3.Стъклени;

4.Пластмасови;

5.Хартиени;

6.Стиропорени

ІІІ. Според мястото им в конструкцията на сградата.

1.Конструктивен елемент;

2.В интериора;

3.В екстериора;

* Примерите от тази категория за разработка на автора.

Множеството примери тип „направи си сам”  със съмнителни естетически качества са насадили неприязън към рехитектурата от опаковки. В известен смисъл тя е преодоляна за едрогабаритните елементи, като корабни контейнери и палети, поради тяхната модулност и лесна употреба. Стъклените бутилки също преодоляват скептицизма най-вече след популяризирането на будистки храм почти изцяло изграден от бутилки. Предрасъдаците все още са пречка пред останалите видове рехитектурни решения с опаковки. Тяхното разнообразие и нуждата за провокация и силно въздействие, непрекъснато търсена от обществото, ще доведе до все по мащабното им ползване в архитектурата и дизайна.

Kонференция ARCHTHEO'12  Истанбул, Турция

Превозните средства - от движение в покой. Мястото им в архитектурната среда.

Рехитектура – това е архитектура обърната срещу консуматорското общество, дизайн, ползващ вече употребени стоки и материали, като един общоприет, незамърсяващ строителен елемент. Чрез нея се изразява едно силно послание към обществото – „Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да купуват неща, които не искат, само за да впечатлят хора, които не харесват“ – Уил Смит. От друга страна в общество, свикнало с непрекъсната провокация на сетивата, конвенционалното често се подминава за сметка на по-нестандартното. Като част от това течение бихме могли, да определим и ползването на превозни средства в архитектурната среда. Отнемайки тяхната мобилност ги превръщаме в елемент на архитектурния дизайн. Често ползването на такива елементи в обграждащата ни среда е породено от силното желание и страст за пътуване. Голяма част от живота на човека преминава в движение, поради тази причина той е запленен и често силно привлечен от различните средства за придвижване. В много случаи това се превръща в страст и дори хоби. За да покажат това си влечение, хората се обграждат с елементи от същите тези превозни средства, за да им напомнят, а и за да го демонстрират пред останалите. Почти със сигурност можем да проследим първите примери за ПС в архитектурата до дървеното колело и каруцата. Твърде лесно можем да си представим тяхната употреба в интериора на една страноприемница, например. Това е така, защото все още сме заобиколени от подобни примери. Идеята за полилей от дървено колело или пейка от каруца най-много се доближава до представата ни за старовремски хан.

Целя да покаже една възможна класификация. Примерите в нея демонстрират разнообразието от решения и възможности, които ни предоставят превозните средства. Разкрива, също така, и някои исторически образци, както и вероятно бъдещото развитие на това течение в архитектурата. 

 

1. По вида на превозното средство 

Наземен впрегатен - дървено колело като полилей в интериора, често срещан елемент от обзавеждането на ресторанти и заведения за хранене, предлагащи предимно национална кухня. Подчертава усещането за една отминала епоха
Наземен релсов - къща от вагони. Германско семейство изразява своята любов към влаковете като избира да си направи къща от вагони
Наземен автомобилен - Често съвременните медии насаждат една почти мания към автомобилите. Такива модели има на големия и малкия екран студио на британско автомобилно предаване „Тop Gear” с мебели от стар автомобил
Воден транспорт – от хилядолетия човек е тясно свързан с морето. Днес старите дървени кораби са заменени многотонни стоманени супер-кораби но привързаността към морето не отслабва дори напротив.   -          Бараки от обърнати дървени корабни корпуси, Остров Линдисфарн, Великобритания.
Въздушен транспорт – Стремежът към полет е дълбоко впит в човешкото съзнание. Сега, когато летенето е почти сведено до рутина, човек се опитва да съхрани тази романтична мечта, като я впише в околната си среда. Хотел Коста Верде, Коста рика

          2. По начин на вграждане 

В екстериора на сградата – елементите на превозното средство – стъкло и метал, както и необходимостта да не се допускат в кокпита природните елементи, правят външната облицовка на превозните средства с много добри хидро-изолационни характеристики, много подходящи за външни решения на сгради. -          Къща с външна облицовка от автомобилни капаци и сенници от закалени автомобилни стъкла.
Като конструктивен елемент (запазва се конструктивната цялост на превозното средство) – Вътрешните пространства на  повечето транспортни средства, поради спецификата на работата им, са съобразени изключително добре с размерите на човешкото тяло и анатомията му. Това до-голяма степен улеснява интериорните решение при рехитектурната промяна. -          Хостел „Джъмбостей”, Швеция
В интериора на сградата – вграждането в интериора за сега е най-често ползваният приом в рехитектурата от превозни средства.
Конструктивен елемент на сградата, който е част или механизъм от превозно средство. Елемент на бъдещо развитие в рехитектурата. Съществува проблем с трудното доказване на конструктивните свойства на носещите елементи /авт. гуми, капаци и тн./ Въпреки, че като популярност бързо набират скорост, липсва нормативна база. -          „Земен кораб”, САЩ

Примери от България

 В България също не липсват примери за рехитектура от превозни средства. Често те са свързани с автомобилните гуми, които намират своето приложение предимно в ландшафтната архитектура, като ниски прегради за детски площадки и др. озеленени площи. Ползват се също така и за укрепване за стръмни склонове. Интересно решение за ползваните в близкото минало попивни канализационни ями е оформянето им с гуми на тежкотоварния автомобилен транспорт. По този начин лесно се решават два от основните проблеми на подобно съоръжение, а именно,  лесноосъществимата облицовка на шахтата и безпроблемното попиване в почвата на ненужната вода.

Едновременно интериорно и екстериорно решение от превозно средство намираме в гр. Ихтиман в сградата на голф-клуба в града. Там фюзелажът на самолет е вплетен в цялостното решение на сградата. Задното му оперение, намиращо се отвън, като че ли пронизва сградата, преминавайки през интериора като част от салона на ресторанта.
Пример за запазване на целостта на конструкцията намираме в гр. Пловдив с така наречения „Библиобус“ на арх. Владислав Костадинов. В свободното пространство на стар тролейбус, движил се по вече закритата линия на ул. „Отец Паисий“, е оформено библиотечно пространство, напълно в духа за заобикалящата го среда.

За сега интериорните решения на превозни средства в рехитектурата са по-популярни и лесно осъществими от тези в екстериора. Малкият обем, както и лесната работа с частите на ПС ги правят достъпен и желан декоративен елемент. От друга страна екстериорните решения с тях до голяма степен са в процес на развитие. Липсата на подходящо законодателство за сега, в голямата си част, задържа строителството на сгради с носещи части и елементи на превозни средства. Необходимостта за доказване на носимоспособността на конструкцията е естествената причина за това. Такава нужда няма при решенията със запазена конструктивна цялост на превозното средство, като в някои от тези случай, конструкцията е преоразмерена за архитектурната й функция. Внесената още в първоначалното предназначение ергономичност и съобразност с нуждите на човешкото тяло, допълнително улесняват работа на архитекта при подобни проекти.