Паралели между развитието на архитектурата и генерирането на битови отпадъци

Отпадъците са дълбоко свързани с човешкото развитие. Техническото и технологично израстване на обществото е двигателят на генерирането на отпадъци. Проследявайки историята им, докладът има за цел да покаже влиянието, което те са оказали и още оказват върху обкръжаващата ни среда. Посочват се примери за скритото въздействие на отпадъците в градоустройството, архитектурата и интериора.

Първите форми на отпадъци за човечеството са се изразявали в остатъците от храни, кости и пепелта от огнището. Номадският начин на живот не позволявал притежанието на много вещи. Ненужните неща просто се оставяли на мястото на бивакуване.
През хилядолетията човечеството изгражда нагласата, че щом не вижда отпадъците значи те не съществуват. Едва в последните десетилетия те са разпознати, от всички, като един допълнителен, неизползван ресурс. Те могат да бъдат рециклирани и ползвани многократно, може да се произвежда ток от изгарянето им и т.н. Не на последно място с тях може да се прави архитектура не по-лоша и хигиенична от останалата.

Установявайки се на едно място, хората придобиват и нови навици. Появяват се занаяти, чиито продукти не могат просто да изгният или изгорят. От третото хилядолетие преди новата ера са първите сведения за организирано сметище в близост до древната столица на остров Крит, гр. Кносос. Направените археологически проучвания на подобни места свидетелстват за наличието най-вече на пепел, счупена керамика и сечива.

През първото хилядолетие пр.н.е. за първи път се засягат проблемите на градската инфраструктура, в контекста на отпадъците, с изграждането в Рим на „Клоака Максима”. Друг Пример отново от Рим, но от началото на новото хилядолетие, е високият 36м хълм Монт Тестачио. „Изграден” от милиони ненужни и счупени амфори за масло, той свидетелства от една страна за огромната консумация на масла в империята и от друга показва един възможен начин за решаване на проблема с ненужните вещи и то в границите на града. Подобно организирано усвояване на отпадъци, не се намират в близките 2000 години.

За разлика от добре поддържаните градове на римската империя средновековният град има особени затруднения. Липсва каквато и да е било канализация и хигиена. Отпадъците се изхвърлят директно през прозореца на улицата. Разхождащите  се свободни животни, най-вече прасета, били естествените „чистачи”, а резултата от това почистване бил ползван за наторяване. В началото на първото хилядолетие сл.н.е. френският крал Филип Август, за първи път след времената на римската империя, павира част от улиците на Париж и изгражда канализация в някой квартали с цел почистване на града, подобрявайки градската инфраструктура. В градовете изградени в близост до вода, честа практика била отпадъците да се изхвърлят в нея. Предимно органичните отпадъци както и дълговременните подобни практики довели до значително увеличаване на градовете за сметка на водата. В Лондон града навлязъл със 100м в река Темза с основа от отпадъци. Архипелагът на Бомбай се състоял от 7 острова, с идването на колонизаторите водите между са запълнени с отпадъци образувайки днешният полуостров на град Мумбай. Дори мегаполисът Ню Йорк е завзел част от територията си от река Хъдсън. При  градовете навътре в сушата стои проблемът, че при разрастването си те достигат до образуваните сметища и са принудени, в последствие, да застрояват и тях. През средновековието гр. Париж до толкова е имал проблем с изхвърлените отпадъци на границата на града, че е била заплашена сигурността му. Подобни са и проблемите на гр. Москва, където за първи път са инсталирани обществени контейнери за отпадъци по времето на цар Петър І. За нашата столица важи същото, в момента един от най-харесваните квартали, жк.”Яворов” е изграден върху изоставено сметище. Въпреки огромната замърсеност на градовете основните отпадъци продължават да бъдат лесно разградимите храни и пепел. Всички други вещи са били прекалено ценни за хвърляне и са се ползвали многократно дори и с различни функции – маси от дървени бурета и столове от щайги. Културата „направи си сам” е във възход, много е трудно да изхвърлиш нещо, което си направил с ръцете си.  

Индустриалната революция променя този факт. Появяват се множество различни и лесно достъпни продукти. Идеята „направи/оправи си сам” постепенно замира. По лесно е да си  купиш ново вместо да поправиш старото – „Щом е ново значи е по-добро”. Започва производството на трудно разградими продукти – химическата и в последствие петролната промишленост.

До началото на 20ти век проблемите, свързани с боклука, стоящи пред архитектите, са били по скоро градоустройствени и свързани с градската инфраструктура. Едва след откриването на връзка между хигиената и болестите в средата на 19ти век решаването на проблема започва да се отразява и в архитектурата на сградите. Появяват се нови видове сгради – Инсиниратори, пунктове за вторични суровини, автоморги и др., интериорът също се променя. През 1851г. на световното изложение в Лондон е показана тоалетната, такава каквато я познаваме и днес. След което, в по-големите градове на Европа започва изграждането на модерна канализация.

Поради ограниченото място, започват да се строят множество апартаментни сгради. Намаляването на пространството спрямо къщата се отразява най-вече на складовите пространства. Съответно намаляват количествата на притежаваните вещи, засилва се консуматорското общество и се генерират повече отпадъци.

Технологичното развитие довежда до нови решения в архитектурата. Появата на електрически хладилник, изисква ново разпределение в кухнята на жилището, но значително намалява количествата на изхвърлените храни. Последвалото изобретяване на диспозера /кухненската мелница/ също води до подобни промени.

В по-големите жилищни сгради се проектират сметопроводи улесняващи изхвърлянето на отпадъците.

След втората световна война светът е разделен на две –капиталистически запад и социалистически изток. На запад се засилва консумеризма под чието влияние се генерират все повече и повече отпадъци, достигайки почти до критично положение в края на 20ти век. Това води до концепцията, която днес разпознаваме като рециклиране, контролираща и запазваща този вече разпознат ресурс – отпадъците. Развива се идеята на еднократните и рекламните опаковки, в последствие превръщайки ги в голям процент от битовите отпадъци. Търсят се по-големи пространства за отпадъците.

На другият полюс стой „изтокът”. Поради хроничната липса на ресурс действа системата на „вторичните суровини” Ползват се най-вече опаковки за многократна употреба. Необходимо е място в жилището за складиране на тези вторични суровини.

 В края на века политическата и социална обстановка отново се променя. Такава настъпва и в справянето с отпадъците. В развитите икономики наблюдаваме зараждането на еко-културата, обществото става по отговорно към вредите, които нанася върху природата. Разработва се идеята за рециклирането, такава каквато я познаваме днес – множество контейнери за разделно събиране, за които трябва да се намери място и в дома. Понякога се стига и до интересни парадокси – торбичката за чай трябва да бъде разделена в 4 различни контейнера за да бъде рециклирана правилно.

Страните в преход към капиталистическо общество, като че ли остават неподготвени за това което им предоставя консумеризма. /Русия, България и др./ В началото на прехода са отречени добрите практики на старото общество /вторичните суровини/ но и не са възприети добрите практики на рециклирането. Според Евростат България е единствената страна от Европейския съюз, която депонира 100% от отпадъците си.

Еко-идеята на настоящето преминава и през един нов архитектурен начин на изразяване, чрез вече ненужните ни вещи и отпадъци – РЕхитектурата. Използва стари превозни средства, електроуреди, опаковки или просто вещи за да внуши един нов вид природосъобразен и комфортен начин на живот. Поднася образа си по интересен и провокативен начин, толкова търсен от съвременното общество, РЕхитектурата се опитва да изкорени предрасъдаците към отпадъците, насаждани в миналото.

Какво е РЕхитектура?

С коя дума бихте могли да характеризирате ХХти век? Със  сигурност великите идеолози на века биха били разочаровани, но тази дума е консумеризъм. Тя изразява индивидуалното щастие от потреблението, чрез покупка на продукт или услуга. В икономиката, консумеризацията се свързва с икономическата политика, поставяща акцент върху потреблението. Думата се използва за да се опишат тенденциите за силно идентифициране към потребяваните продукти или услуги, свързани с имена на известни марки /кара „Бентли”, носи „Армани” и бижута „Сваровски”/.

Това понятие не е съществувало, когато обществата в по-голямата си част са били концентрирани в селата и ангажирани със земеделие. При тях естествения цикъл на отглеждане, обработка и преработка на необходимите продукти и материали го изключват. Това се променя след индустриалната революция, където като следствие на масовото производство идва и масовото потребление. „Показна консумация” е термин с който се характеризира пазаруването на ненужни, но високо ценени от обществото стоки. На другия полюс е културата на „Промоциите и акциите”, която особено добре се наблюдава в момента. При нея количеството на потребените стоки не намалява, но се определя в зависимост от направените намаления или промоции от търговците. Тези две култури на потребление дават рамката на така нареченото „Потребителско общество”, характеризиращо се с постоянно увеличение на покупките. Интересен факт е, че при направено проучване в САЩ едва 1% от „нещата”, които купуваме все още се използват в рамките на 6 месеца. Замисляйки се над тези факти, би трябвало да си зададем един може би странен въпрос. Какъв всъщност е материалният продукт, който излиза от градовете? В тях се генерира основно интелектуален продукт, предвид на това че основните производствени мощности са изведени извън тях. Тогава? Това са  отпадъците, вещите които вече не са ни необходими и са нежелани.

В България, Министерството на околната среда и водите си поставя една амбициозна цел. В своите приоритети за 2011г. то залага увеличение на процента на рециклирани материали от строителство и разрушаване на строителни обекти, от почти 20% през 2010г. до 70% през 2020г. През 2007г. арх. Хуан Луис Мартинес Нахуел реализира своя проект за къща изпълнена изцяло от рециклирани строителни материали. Наистина много амбициозно, но защо да спираме само до тук? Според друго изследване направено в САЩ почти 30% от общото количество твърди отпадъци се падат на опаковките. Точно тях се опитваме така усилено да рециклираме.

Не можем ли ние, архитекти и инженери да се включим в тази инициатива? Подобни примери за употреба на рециклирани материали в архитектурата и дизайна намираме навсякъде по света.

Липсата на дървесина в пустинята Невада ни води до може би най-стария запазен пример. Това са построените през 1907г. къщи от повече от 50000 стъклени бутилки. Метод, който продължава да се ползва и днес.

къщи от стъклени бутилки

Nomadic museum

мост от хартиени тръби

През 80те години на ХХти век, японският архитект Шигеру Бан намира ново предназначение за ненужните му вече хартиени ролки. Работейки с тях за първи път, като дизайнерски материал, той прави през 1986г. интериора на изложба посветена на Алвар Аалто. Развивайки своята идея за архитектура от хартиени тръби, вече като конструктивен елемент, той изгражда множество къщи, павилиони и дори мост във Франция. Друга иновативна идея, която той прокарва е използването на корабните контейнери като част от конструкцията на сградата. За първи път в своя проект на така наречения „Пътуващ музей” той акцентира не само върху носещата способност на тези елементи, а и на тяхната мобилност и модулност. Възприемайки този похват, много архитекти започват да експериментират с възможностите на контейнерите. С тези си реализации Шигеру Бан се доказва като водеща фигура в това ново течение на архитектурата и дизайна, което бихме могли да наречем рехитектура, използващо ненужни ни вече вещи и материали.

Като такъв материал трябва да споменем пейпъркрит /paper-хартия, concrete-бетон, анг./ Съставен основно от рециклирана хартия и малки количества цимент той, дава един нов смисъл на техниката от детството папиемаше. Популярността му е следствие на лесната изработка и минималните му разходи. Построените къщи от тухли пейпъркрит, вече доказват качествата си.

Пример за употреба на вече ненужни вещи в архитектурата и интериорния дизайн ни дава „Къщата от бирени кутии” построена през 1968г. от Джон Милкович в Хюстън, САЩ. Повече от 50 000 от алуминиевите кутийки са използвани за покритие, както в екстериора така и в интериора на къщата.

"керемиди" от регистрационни номера на коли

Многобройните и разнообразни къщи и арт инсталации на Дан Филипс от Тексас, САЩ, показват разнообразието на възможните решения в рехитектурата. Той не се концентрира само върху една вещ или материал, а експериментира с всичко което попадне в полезрението му. „Керемиди” от стари регистрационни номера на автомобили или стенна облицовка от коркови тапи са една малка част от неговите идеи.

earthship

Мислейки за устойчива сграда, една от първите идеи, които ни идват е тя да бъде колкото може по независима и самостоятелна, както и да бъде възможно по-екологична. Това се опитва да постигне Майкъл Рейнолдс в своите „Earthships” или „Земни кораби”. Изградените основно от автомобилни гуми натъпкани с пръст, тези сгради, са проектирани като самоосигуряващи се единици. Електричеството се осигурява от система от фотоволтаични и ветро генератори. Дъждовната вода се събира в големи резервоари и чрез необходимите преработки задоволява напълно нуждите на домакинството. Приложение на подобна самостоятелна къща направена от подръчни материали намираме все по-често в страни пострадали от природни бедствия. Подобен пример е Хаити, която все още не може да се съвземе от опустошителното земетресение.

Не бихме могли да подминем интересните примери на арт инсталации, служещи да ни напомнят за проблема, който сами създаваме, с твърдите отпадъци в обществото ни. Такива са „Скрап къщата” от 2005г. и „Хотелът от боклуци” от 2011г., направен от събрани отпадъци по плажовете на Испания. Едновременно стряскащи, с това, което причиняваме на природата и поучаващи, за възможностите които бихме могли да извлечем от този иначе загубен ресурс.

оградата на Военна Академия в София, направена от дулата на пушки

В България също съществуват примери за рехитектура, но засега повечето са свързани с дизайна. Някои сме готови да отречем и отминем с пренебрежение, като старите „звукозаписни” студия с облицованите в кори за яйца стени или оградите от стари радиатори. Други се възприемат като исторически паметници и големи забележителности. Такава е кованата ограда на Военната академия в София. Направена от 150 000 цеви на пушките „Крънка” и „Бердана”, подарени от Русия на България и достойно защитавали Съединението през 1885. Хармонията създадена от оградата, прилежащия й парк и различни паметници на културата е възхитителна.

Интересни идеи намираме и в много съвременни решения. Младият архитект Владислав Костадинов, използва съчетание от кофражни платна, дървени палета и хартиени тръби в интериора. Достойно за адмирации е и организирането на все повече и повече конкурси и изложби, имащи подобна насоченост и развиващи специфично мислене и култура.

От друга страна, в България би трябвало да насочим вниманието си към архитектурните реализации на рехитектурата, които почти липсват. Въпреки трудностите създавани от нормативната база и предразсъдъците, които имаме, сме длъжни да използваме този ресурс, подминаван до момента с лека ръка.

С последните примери бих желал да покажа своята идея за употреба на рециклирани материали в архитектурата. Те са твърде различни един от друг, което показва разнообразието на течението. Първият обект, който бих искал да представя е Павилионът „Контейнери”, показващ лесната, като детска игра „Лего”, работа с корабните контейнери и изтъкваща възможностите им за модулност и мобилност.

Дизайнът и изпълнението на табуретката от пресована хартия са в стила на минимализма, постигайки максимален комфорт.

В устойчивата къща, преди всичко е обърнато внимание на удобството на живущите и самостоятелността на жилищната единица. Вплитайки няколко идеи за устойчивост на сградата, в част от конструктивните елементи на сградата, като стени и таван, са интегрирани пластмасови бутилки и чаши, разнообразяващи допълнително интериора.

Основната цел на рехитектурата е да се откриват новите възможности на вече ненужните ни вещи. Макар и засега трудно възприемана, тази нова култура проправя своя път в нашето общество.