Паралели между развитието на архитектурата и генерирането на битови отпадъци

Отпадъците са дълбоко свързани с човешкото развитие. Техническото и технологично израстване на обществото е двигателят на генерирането на отпадъци. Проследявайки историята им, докладът има за цел да покаже влиянието, което те са оказали и още оказват върху обкръжаващата ни среда. Посочват се примери за скритото въздействие на отпадъците в градоустройството, архитектурата и интериора.

Първите форми на отпадъци за човечеството са се изразявали в остатъците от храни, кости и пепелта от огнището. Номадският начин на живот не позволявал притежанието на много вещи. Ненужните неща просто се оставяли на мястото на бивакуване.
През хилядолетията човечеството изгражда нагласата, че щом не вижда отпадъците значи те не съществуват. Едва в последните десетилетия те са разпознати, от всички, като един допълнителен, неизползван ресурс. Те могат да бъдат рециклирани и ползвани многократно, може да се произвежда ток от изгарянето им и т.н. Не на последно място с тях може да се прави архитектура не по-лоша и хигиенична от останалата.

Установявайки се на едно място, хората придобиват и нови навици. Появяват се занаяти, чиито продукти не могат просто да изгният или изгорят. От третото хилядолетие преди новата ера са първите сведения за организирано сметище в близост до древната столица на остров Крит, гр. Кносос. Направените археологически проучвания на подобни места свидетелстват за наличието най-вече на пепел, счупена керамика и сечива.

През първото хилядолетие пр.н.е. за първи път се засягат проблемите на градската инфраструктура, в контекста на отпадъците, с изграждането в Рим на „Клоака Максима”. Друг Пример отново от Рим, но от началото на новото хилядолетие, е високият 36м хълм Монт Тестачио. „Изграден” от милиони ненужни и счупени амфори за масло, той свидетелства от една страна за огромната консумация на масла в империята и от друга показва един възможен начин за решаване на проблема с ненужните вещи и то в границите на града. Подобно организирано усвояване на отпадъци, не се намират в близките 2000 години.

За разлика от добре поддържаните градове на римската империя средновековният град има особени затруднения. Липсва каквато и да е било канализация и хигиена. Отпадъците се изхвърлят директно през прозореца на улицата. Разхождащите  се свободни животни, най-вече прасета, били естествените „чистачи”, а резултата от това почистване бил ползван за наторяване. В началото на първото хилядолетие сл.н.е. френският крал Филип Август, за първи път след времената на римската империя, павира част от улиците на Париж и изгражда канализация в някой квартали с цел почистване на града, подобрявайки градската инфраструктура. В градовете изградени в близост до вода, честа практика била отпадъците да се изхвърлят в нея. Предимно органичните отпадъци както и дълговременните подобни практики довели до значително увеличаване на градовете за сметка на водата. В Лондон града навлязъл със 100м в река Темза с основа от отпадъци. Архипелагът на Бомбай се състоял от 7 острова, с идването на колонизаторите водите между са запълнени с отпадъци образувайки днешният полуостров на град Мумбай. Дори мегаполисът Ню Йорк е завзел част от територията си от река Хъдсън. При  градовете навътре в сушата стои проблемът, че при разрастването си те достигат до образуваните сметища и са принудени, в последствие, да застрояват и тях. През средновековието гр. Париж до толкова е имал проблем с изхвърлените отпадъци на границата на града, че е била заплашена сигурността му. Подобни са и проблемите на гр. Москва, където за първи път са инсталирани обществени контейнери за отпадъци по времето на цар Петър І. За нашата столица важи същото, в момента един от най-харесваните квартали, жк.”Яворов” е изграден върху изоставено сметище. Въпреки огромната замърсеност на градовете основните отпадъци продължават да бъдат лесно разградимите храни и пепел. Всички други вещи са били прекалено ценни за хвърляне и са се ползвали многократно дори и с различни функции – маси от дървени бурета и столове от щайги. Културата „направи си сам” е във възход, много е трудно да изхвърлиш нещо, което си направил с ръцете си.  

Индустриалната революция променя този факт. Появяват се множество различни и лесно достъпни продукти. Идеята „направи/оправи си сам” постепенно замира. По лесно е да си  купиш ново вместо да поправиш старото – „Щом е ново значи е по-добро”. Започва производството на трудно разградими продукти – химическата и в последствие петролната промишленост.

До началото на 20ти век проблемите, свързани с боклука, стоящи пред архитектите, са били по скоро градоустройствени и свързани с градската инфраструктура. Едва след откриването на връзка между хигиената и болестите в средата на 19ти век решаването на проблема започва да се отразява и в архитектурата на сградите. Появяват се нови видове сгради – Инсиниратори, пунктове за вторични суровини, автоморги и др., интериорът също се променя. През 1851г. на световното изложение в Лондон е показана тоалетната, такава каквато я познаваме и днес. След което, в по-големите градове на Европа започва изграждането на модерна канализация.

Поради ограниченото място, започват да се строят множество апартаментни сгради. Намаляването на пространството спрямо къщата се отразява най-вече на складовите пространства. Съответно намаляват количествата на притежаваните вещи, засилва се консуматорското общество и се генерират повече отпадъци.

Технологичното развитие довежда до нови решения в архитектурата. Появата на електрически хладилник, изисква ново разпределение в кухнята на жилището, но значително намалява количествата на изхвърлените храни. Последвалото изобретяване на диспозера /кухненската мелница/ също води до подобни промени.

В по-големите жилищни сгради се проектират сметопроводи улесняващи изхвърлянето на отпадъците.

След втората световна война светът е разделен на две –капиталистически запад и социалистически изток. На запад се засилва консумеризма под чието влияние се генерират все повече и повече отпадъци, достигайки почти до критично положение в края на 20ти век. Това води до концепцията, която днес разпознаваме като рециклиране, контролираща и запазваща този вече разпознат ресурс – отпадъците. Развива се идеята на еднократните и рекламните опаковки, в последствие превръщайки ги в голям процент от битовите отпадъци. Търсят се по-големи пространства за отпадъците.

На другият полюс стой „изтокът”. Поради хроничната липса на ресурс действа системата на „вторичните суровини” Ползват се най-вече опаковки за многократна употреба. Необходимо е място в жилището за складиране на тези вторични суровини.

 В края на века политическата и социална обстановка отново се променя. Такава настъпва и в справянето с отпадъците. В развитите икономики наблюдаваме зараждането на еко-културата, обществото става по отговорно към вредите, които нанася върху природата. Разработва се идеята за рециклирането, такава каквато я познаваме днес – множество контейнери за разделно събиране, за които трябва да се намери място и в дома. Понякога се стига и до интересни парадокси – торбичката за чай трябва да бъде разделена в 4 различни контейнера за да бъде рециклирана правилно.

Страните в преход към капиталистическо общество, като че ли остават неподготвени за това което им предоставя консумеризма. /Русия, България и др./ В началото на прехода са отречени добрите практики на старото общество /вторичните суровини/ но и не са възприети добрите практики на рециклирането. Според Евростат България е единствената страна от Европейския съюз, която депонира 100% от отпадъците си.

Еко-идеята на настоящето преминава и през един нов архитектурен начин на изразяване, чрез вече ненужните ни вещи и отпадъци – РЕхитектурата. Използва стари превозни средства, електроуреди, опаковки или просто вещи за да внуши един нов вид природосъобразен и комфортен начин на живот. Поднася образа си по интересен и провокативен начин, толкова търсен от съвременното общество, РЕхитектурата се опитва да изкорени предрасъдаците към отпадъците, насаждани в миналото.