ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ - 105 години Строителен Техникум "Христо Ботев"

Преди няколко години имаше силно земетресение край София и доста сгради пострадаха. Бяха сформирани различни комисии за огледи на засегнатите здания, а аз бях поканен да участвам в такава, занимаваща се с учебната инфраструктура. Земетресението беше силно и списъка бе дълъг - училища, детски градини, техникуми и... моя техникум - "Христо Ботев". Разбрах, че в списъка по които трябваше аз да работя СГСАГ го няма, но ме обзе едно странно желание да се "върна в училище" и за това помолих колегите си да отида с тях, по изключение. 
Явно е имало защо да искам да го направя, защото прекрачвайки отново, след повече от 10 години, прага на тази сграда изпитах силен сантимент.

Изкачвайки няколкото стъпала, водещи към първият етаж, си мислех за работа - какво трябва да гледам - пукнатини, отцепвания и т.н. Посрещна ни заместник- директорката, която за мое изумление ме позна ... след повече от 10 години, а аз не бях много запомнящ се - нито от най-примерните, нито от най- буйните ученици, винаги някъде по-средата. Е може би това, че съм малко по-едър и висок от останалите ме отличаваше, но толкова. Преди да се започне същинския оглед, трябваше да се попълнят някои документи и докато тава стане имахме възможност да разменим по някоя дума с "госпожата" – зам. директорка. Като се замисля, колкото и възрастен да стана, пак ще се обръщам към учителите си с "господин" и " госпожа" като форма на дълбоко уважение към тях.

 Започнахме същинския оглед, проблемите бяха на покрива и за това тръгнахме нагоре по стълбата. На втория етаж видях отворената врата на физкултурния салон и в главата ми започваха да се връщат образи. По време на час по физическо в същия този салон, изпълнявайки волейболен сервиз, ударих без да искам учителя с топката по главата ,а очилата му отхвръкнаха някъде из стаята. Шок и ужас! Помня, че се чудих какво да правя, а понеже учителят стоеше до врата, когато стана инцидента, пътя за бягство бе отцепен и сериозно обмислях отстъплението ми да мине през терасата на салона. Голямата височина рязко ме спря. Докато съм се притеснявал и обмислял тактическото си бягство се оказа че всъщност няма за какво да се притеснявам. Учителят се бе съвзел от удара и нямаше никакво намерение за кърваво отмъщение, каквото си представях аз. Тъкмо обратното, той много добре знаеше, че такива неща се случват в спорта. Просто ми се усмихна и всичко отново беше наред. 

Огледът продължаваше, а аз бях силно развеселен от спомените надигащи се като виелица в главата ми.

 Някъде при онова скритото стълбище за четвъртия етаж, приятно оформена снежна топка от спомени ме запрати в съвсем друга посока. Точно там за първи път първата ми любов ме хвана за ръка. Знам, че не звучи като нещо особено, но за мен си беше с ефекта УОУ.

 Съвсем в другата противоположност бяха чувствата ми когато групата се качи на покрива. Там вече изцяло забравил за работа си спомних за една практика на същи този тъмен таван. Двама съученици се бяха скрили в един черен ъгъл и изскочиха пред мен докато разнасях някакви неща. Освен, че изпуснах въпросния товар, от тогава изпитвам безкрайно нежелание да гледам филми на ужасите, особено ученически. 

На тръни изследвах разместената конструкция и бързо заслизах надолу към осветения коридор на четвъртия етаж... където беше нашата класна стая. Сетих се за един точно определен учебен час. Беше още в първите години, бяхме в съседната стая на класната, защото „големите“ имаха час там. Часът беше към средата си, не си спомням какъв беше урока, когато вратата на стаята се отвори почти с шут. Една от преподавателките по специалните предмети влетя и почна да се кара - кой и бил взел гъбата за дъската, как може такова нещо, ама сме щели да и "паднем" догодина и т.н. Класът беше притихнал, никои не мърдаше за да не привлече внимание. Бяхме си зайци пред учителските фарове. След часа постигнахме пълно разбирателство, че никой няма да премине следващата учебна година. Оказахме се в пълна грешка, след години пиейки кафе със същата тази учителка, тя си призна, че просто се е пошегувала. Търсейки въпросната гъба е видяла стая пълна с треперушковци, съзирайки възможността я е използвала. Излишно е да казвам, колко прилежни бяха всички по нейния предмет и как бързо разбрахме колко добър човек имаме за учител.

След приключване на документалната част от работната група, излизайки се замислих, че в този ден тръгнах с нагласата, че ще оглеждам сградата на техникума, а се озовах в училището дало ми толкова много приятни спомени и усещания, защото в крайна сметка точно те остават.