Рециклираните опаковки в архитектурата

От зората на цивилизацията опаковките са неразделна част от човешкото развитие. Необходимостта от лесно съхранение и транспортиране, първоначално на храни, е било определящо за това. Уменията и технологиите са в основата на запазването на продуктите. От изплетената от трева кошница, през животинските мехове и глинените грънци чак до съвременните безбройни видове и форми опаковки.

Още в древния Рим намираме пример за рехитектура от опаковки и то скрит в ландшафта на самата столица. Обикновено големите амфори в които мореплавателите снабдявали града с различни масла се ползвали многократно и в крайна сметка се натрошавали и се влагали като инертен материал в римския бетон. Не толкова лесна за рециклиране се оказал един конкретен вид амфора изработвана в днешна Испания. Тя била изключително трудна за натрошаване, което принудило общинският съвет да намери специално място за депонирането й.  Това не било сметище, а преднамерено и целенасочено изграждане на хълм в границите на града, които днес познаваме под името Monte Testaccio. Особено впечатляваща е техниката на този градеж – пласт натрошени и пласт цели, напълнени с парчета, амфори, и то цели 36м висок. Дълго време след изграждането на този хълм не откриваме толкова организиран и съзнателен градеж от ненужни вещи. Примери за рехитектура обаче, никога не са липсвали, по скоро те са били направени на принципа „направи си сам”. Първият образ, в съзнанието, описващ интериора на средновековна страноприемница включва сковани маси от дървени бурета и столове от щайги за плодове. Сведения за подобни примери намираме до средата на 19ти век.

С идването на индустриалната революция се изгражда едно силно потребителско общество отричащо идеята „направи си сам” и следващо културата на „еднократното ползване”, било то на опаковки, вещи и т.н.

Може би първите дефинирани примери за рехитектура от опаковки са Nomadic Museum на японския архитект Shigeru Ban и KeetWonen /студентски общежития в Амстердам/ на TempoHousing. И двата проекта са реализирани през 2005г. от корабни контейнери.

От този момент идеята аз сгради от опаковки се развива с бързи темпове, в унисон с общественото мнение насочено към екологията и рециклирането. Основно насочена, в началото, към корабните контейнери, рехитектурата вижда в опаковките нов и нестандартен материал, провокиращ обществото, което за днешното общество е от изключителна важност.

Поради невероятното разнообразие на съвременните опаковки, показаната класификация е разделена по видове и материал, както и на участието на елемента в конструкцията на обекта.

І. Класификация по вид.

1. Първични – това са опаковките достигащи до крайния потребител, често покрити с множество рекламни послания и проектирани за еднократна употреба.

2.Вторични  /групови/ опаковки – съдържа множество продукти, възможна е многократна употреба.

3.Третични /траснпортни/ опаковки – използват се при групиране на вторични опаковки с цел улесняване на транспорта, предвидена е задължителна многократна употреба.

ІІ. Според материалите.

1.Метални;

2.Дървени;

3.Стъклени;

4.Пластмасови;

5.Хартиени;

6.Стиропорени

ІІІ. Според мястото им в конструкцията на сградата.

1.Конструктивен елемент;

2.В интериора;

3.В екстериора;

* Примерите от тази категория за разработка на автора.

Множеството примери тип „направи си сам”  със съмнителни естетически качества са насадили неприязън към рехитектурата от опаковки. В известен смисъл тя е преодоляна за едрогабаритните елементи, като корабни контейнери и палети, поради тяхната модулност и лесна употреба. Стъклените бутилки също преодоляват скептицизма най-вече след популяризирането на будистки храм почти изцяло изграден от бутилки. Предрасъдаците все още са пречка пред останалите видове рехитектурни решения с опаковки. Тяхното разнообразие и нуждата за провокация и силно въздействие, непрекъснато търсена от обществото, ще доведе до все по мащабното им ползване в архитектурата и дизайна.

Kонференция ARCHTHEO'12  Истанбул, Турция