ЗНАКОВА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ПРОДУКТИТЕ НА ДИЗАЙНА ИЗПЪЛНЕНИ ОТ ВТОРИЧНИ МАТЕРИАЛИ

В работата си с вторични материали съм се стремял да отбягам ползването на думата „Отпадък“, тъй като в нея се вменява смисъл на завършеност и невъзможност за последващо използване на съответните обекти и вещи. Въпреки това трябва да подчертая разграничаването между възможните за повторна употреба материали и тези, при които това е невъзможно, такива, които са вредни за човешкото здраве. В книгата си "Rubbish Theory", Майкъл Томпсън идентифицира три категории обекти: 1."Издръжлив" - обект, който  увеличава стойността си с течение на времето; 2. "Преходен" - обект, който намалява стойността си с времето и има ограничена продължителност на живота – в този доклад тази категория обхваща „вторичните материали“; 3. "Отпадък" - това, което има "нулева и непроменяема стойност" и обикновено не изчезва, а "продължава да съществува в един безкраен и безсмислен кръговрат“. Ще се опитам да покажа, че тези категории са относителни. Отношението към тях е в пряка зависимост от културата, както и от социалния и икомомически статус на индивида. Поговорката „Боклукът за един е съкровище за друг“ обобщава това заключение.

За да поставя на една плоскост понятията, с цел развитието им в текста по долу, първо те трябва да се представят с речниковото им значение.

1.      Суровина, мн. суровини, ж. Първични, необработени материали, които се използват в производството.

• прил. суровинен, суровинна, суровинно, мн. суровинни.

• Вторични суровини. Негодни за употреба изделия, които се преработват и отново се използват в производството или бита.

2.      Отпадък мн. отпадъци, (два) отпадъка, м. Ненужен остатък от нещо. Битови отпадъци.

Допълвайки значенията в този текст: Науката „Семиотика“ се занимава преди всичко с разбирането на проблемите при личната интерпретация на знаците и символите използвани в комукацията ни като интелигентни същества. Такава комуникационна връзка, в обществото, се поражда освен чрез текста и невербалната комуникация, а и чрез различните видове изкуства - изобразително, музикално и т.н. Творецът се опитва, чрез подходящите според него изразни стедства, да внуши на реципиента свойте мисли, чувства и идеи. Наблюдателят от своя страна интерпретира знаците оставени от автора пречупени през призмата на своето битие и култура. Тук “култура” включва буквално всичко. „Не е възможно да се мисли за каквато и да е съзнателна човешка дейност извън контекста на културата. Всичко, което ни отличава като хора, е културно обосновано. Всичко, което знаем и можем, без изключение, е култура, която сме абсорбирали от заобикалящата ни социална среда. Без култура в този смисъл не бихме могли изобщо да съществуваме като членове на общество. Нямаше да можем да говорим с другите, да взаимодействаме еднозначно с тях, дори да ги различаваме от останалата материална среда в качеството им на себеподобни (а не просто като обекти за задоволяване на определени нужди)“. /Кристиан Банков “Семиотични тетрадки“, 2001/

Чрез този обобщен поглед върху културата на индивида и най-общо очертаната група, от която той произлиза ще насоча вниманието върху примерите на архитектура и дизайн на заобикалящата ни среда, изпозлващи вторични суровини или отпадъци, като изразно средство при „общуването“ между автора на пространството и пребиваващия в него.

Разглежданите групи ще разделя по водещ икономико-социален фактор, поради значителното влияние, които той има върху културното развитие.

Тук би следвало да се отбележи, че по отношение на отпадъците България и населението й се доближава по-скоро към развиващите се страни от Африканския и Азиатския континет отколкото към вече развитите икономики. При събирането на статистическа и научна информация за третирането и оползотворяването на битови отпадъци прави впечатление, че при стабилните икономики научните разработки правени по темата са нищожно малко в сравнение с тези при развиващите се. Интересен за отбелязване факт при научните трудове в икомомически стабилните икомомики е, че се разглежда и естетическата страна на отпадъците. Това би могло да се обясни с вече създадената култура на решаване на проблема и с до висока степен справянето с него – припознавайки отпадъците като материали с добавена стойност. Обратно, при развиващите се страни се наблюдава усилено разглеждане на проблема от научните среди наблягащи на сериозността му и на вариантите за решаването му. По тези показатели Българската страна се намира някъде в средата на статистиката. От една страна показателите за оползотворяване на битовите отпадъци сочат последно място за страната в рамките на Европейския съюз, до Сърбия в региона. Приблизително 95% от битовите отпадъци в държавата ни се депонират, а едва 5% се обработват по някакъв начин. От друга страна научната общост, като че ли подминава адресирането на въпроса. Пасивност, която сам демонстрирах по-горе с неизползването на думата „отпадък“ в работата си, води по-скоро към групата на развиващите се страни.

Тук на макро ниво, на ниво държава, би могло да се очертае икономическото разделение по отношение на битовите отпадъци, което спокоино да се приложи и до макронивото на отделния индивид.

В развиващите се страни /икономическата средна клас //личност със средни доходи// се наблюдава повишена консуматорска култура повлияна силно от принципите на консумеризма. Т.е. общностите се задъхват от прекомерното количество консумирани продукти и трудно се справят с отпадъците, които тези продукти генерират. Поради ниската /на места дори несъществуваща/ култура за справяне с количествата отпадъци, често се стига до възприемането на идеята за невъзможност отговор и примиряване с въпроса.

При икономически най-ниско стоящите групи се забелязва отваряне към потенциала на рециклирането, което от своя страна отблъсква развиващите се средно-икономически групи. Съществуват групи, разположени най-вече по бедните брегове на Африка, които се занимавт с извличането на металите от е-отпадъци изхвърлени в огромни количества там. Процес с изключително вредни последици за населението и за околната среда.  Паралел би могъл да се направи с „клошарите“ в България.

На срещуположното икономическо ниво са развитите /богати/ страни. /общества/индивиди//, които осъзнато и без предрасъдаци и натиск разумяват меобходимостта от подходящи мерки за редуцирането на отпадъците.

В знакови системи, каквито са архитектурата и дизайна, комуникативната връзка се осъществява между автора и  ползвателя на дизайнерския обект, пречупени през неговата призма. Целта на всеки един дизайнер е да съчетае работата си, така, че тя да кореспондира по възможно най-добрият начин с личностите-ползватели, да отговаря най-точно на техните изисквания и културни виждания. При условие, обаче, че той използва свой собствени изразни средства за ги претвори в едно балансирано и естетически издържано пространство. Когато вторичните материали са част от тези изразни стедства те също носят, със себе си, някакво послание. Това, което е основната задача на проектанта е какво да бъде то. Най-общо целта при употребата на отпадъци в дизайна е или те да бъдат скрити или да бъдат силно експонирани. Първите отговарят чисто функционално на потребнсотите на идеята. Като пример могат да бъдат дадени гумираните плоскости за детски площадки изработени от рециклирани автомобилни гуми. Вторите се ползват най-често при подчертаване на обемните виждания на ползвателя, като се насочва вниманието върху типа на помещенията – дървени щайги във вид на рафтове при магазини, облицовка от чаши при питейни заведени и т.н. Примерите в тази насока безкрайни.

В горе направеното изложение се вижда как чрез просто разделение на икономически групи се променя възприятието, а защо не и естетическото усещане към модела за работа с отпадъци. Връщайки се към категоризацията на Томпсън виждаме как интерпретацията на отделните общности се разминават, едновременно съпоставяйки се и съпротивлявайки се на вижданията на останалите. На преден план изпъкват връзките автор-ползвател, като се набляга на смислово-символични интерпретации на обемните решения.  

В заключение би могло да се твърди, че обществената интерпретация, която търпи дизайнът от вторични материали се променя, с надежда, необратимо и в положителна посока. Културно-общественият натиск върху индивида, все по-често ще вменява одобрение в подобни елементи. Такова изместване на същностното разбиране и припознаване от обществото на обектите на такъв род проекти би спомогнало за бъдещо устойчиво развитие. Това би минимизирало ползването на първични суровини, които в крайна сметка са ограничен ресурс, и забавило главоломното развитие на  консумеризма. 

ИЗПОЛЗВАНА  ЛИТЕРАТУРА

[1] M. Thompson М., Rubbish Theory: The Creation and Destruction of Value, Oxford University Press, 1979.

[2] Scanlan J., On Garbage, Reaktion Books, 2005.

[3] http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Waste_statistics

[4] http://www.nsi.bg/en/content/5086/waste-activity

[5] Банков Кр., Семиотични тетрадки: Уводни лекции по семиотика - част 1, София, Нов български университет, 2004.

REchitecture - a reflection of contemporary culture and art on architecture

The industrial revolution gives rise to the epoch of the consumer society and consumerism. Mass production lowers products prices significantly; products that were once unaffordable and unattainable became common for most households. However, this led to a change in the culture of the society. An interesting example of this phenomenon is the refrigerator that completely changes the way we store food and drinks in our homes. We can find yet another example in the literature – especially the one that deals with running a household.  Again, due to mass production, many of the book advices regarding how to do a house chore have become unneeded. Today, we don’t have to do preserves for the winter because you can find relatively high quantity of various fresh groceries in the stores at a low price, during all seasons.  Constant consumption has become the driving engine of the new society. People even buy products they don’t need in order to appear as more affluent, powerful, or belonging to a higher social class.

Post industrial revolution technology development, as well as the rise of the consumer society has led to a number of changes in the architectural solutions. The high density of the working population and insufficient size of the available living area in the cities has led to the design of the apartment buildings. The electricity invention, leading behind the creation of variety of household appliances, has rearranged our functional living environment. The novelties – gramophone, refrigerator, radio and the computer (largely introduced at a much later point in time) – all require their space in the architectural environment. In the beginning, the novelty products were built from known and easily recyclable materials. However, in the course of novelty products’ development, their component materials soon became such that are hard to recycle. This phenomenon, as well as the gaining power of consumerism, especially after WWII, changed inside out the society’s attitude towards products and their subsequent transformation to waste.

Global pollution gained people’s attention at the end of 20^th century. Popular culture drew some conclusions regarding the future if the same levels of consumption and ignorance towards ecological issues remain.  Movies, such as “Mad Max” and “Waterworld” convey an apocalyptical feeling and manifest the possibility and necessity to find a practical use of waste materials and include them in the surrounding environment and even construction.   The following introduction to documentary TV shows and TV channels even led to a change in people’s habits.  Answering people’s needs, these shows started producing numerous programs related to the idea of make-it-yourself – concepts that the previous generation was trying to escape from. It makes an impression that many of the shows are directed towards and project the use of used materials in the household. Examples of such shows are ScrapHeap Chalange, among others. The necessity for reestablishing a more natural way of living is manifesting in literature on running a household, dominated by the concepts of doing savings and giving unneeded products a second chance.   The consumer society culture also experienced some changes. This is mostly visible in the textile industry where second-hand clothing is becoming more and more popular.

In general, popular visual arts and music directly reflect social culture and trends. Artists often look at the different, extravagant, provoking and shocking, to express ideas. This makes waste as a powerful means for many artists, as we are familiar with multiple art installations, stimulating our consciousness and directing us towards the problems inside the society.  On the other hand, having in mind that architecture combines art and functionality, it also responds to the examples of the numerous other social and cultural spheres, though often at a slower pace.

Rechitecture – this is architecture that works against consumer society; design using already used products and materials as a commonly acceptable, non- polluting building element.   

Discovering the material called “waste” as an element in construction is still hard and controversial, even though the conceptual definition of “waste” is a product of this same consumer society.  

The interest is directed towards the idea, that despite the social common think, driven by past, post-industrial revolution common culture, the usage of waste materials in architecture and architectural design is becoming trendy and a pop-tendency in modern architecture.

РЕхитектурата – отражение на съвременните култура и изкуство върху архитектурата

Индустриалната революция дава началото на епохата на косуматорското общество и консумеризма. Масовото производство сериозно намалява цените на вещите - от трудно достъпни и скъпи, те стават неделима част от ежедневието на всички домакинства. Това води и до промяна в общата култура на обществото. Интересен пример в тази насока е хладилникът, който изцяло променя навиците за съхранение на хранителните продукти в дома. Друг пример откриваме в литературата свързана с воденето на домакинството. Пак поради масовото производство голямата част от препоръките, които намираме в тези книги стават ненужни. Няма я необходимостта да се прави зимнина за зимата, например, защото магазинът предлага големи количества от продуктите на ниски цени. Започва да се заражда консуматорското общество, в което двигателната сила е непрекъснатото потребление. Хората купуват неща, които понякога не са им нужни но биха повдигнали социалния им статус в обществото.

Развитието на технологиите след индустриалната революция, както и изграждането на консматорската култура водят до редица промени в архитектурните решения. Голямата концентрация на работна сила в градовете и малкото разполагаема площ в тях довежда до дизайна на апартаментното жилище. Изобретяването на електричеството, водещо след себе си разнообразие от домакински уреди, пренарежда функционално обграждащата ни жизнена среда. Нововъведенията като грамофона, хладилника, радиото и доста по късно компютъра претендират за своето необходимо място в архитектурната среда. В началото тези нововъведения са били изработвани от познати, лесно рециклируеми материали, но развивайки се, материалите също достигат до трудно преработваеми такива. Това както и задълбочаването на консумеризма, особено след втората световна воина, във време на разцвет, променя из основи отношението на обществото към вещите и последвалото им превръщане в отпадък.

Към края на 20ти век на дневен ред в обществото започва да излизат проблемите с екологичното замърсяване на планетата. Популярната култура достига до свои изводи за бъдещето при запазване на високите нива на потребление и игнориране на екологичните проблеми. Филми като поредицата „Лудия макс“ и „Воден свят“ внушават едно апокалиптично усещане и както личи за първи път показват възможността, а и необходимостта в строителството и въобще в обграждащата ни среда като цяло, да се ползват вторични материали и отпадъци. Последвалото навлизане на така наречените научно- документални телевизии довежда до промяна в навиците. Отговаряйки на потребностите, тези телевизии започват да продуцират множество програми свързани с възраждането на идеята за домашен майстор/домакиня, толкова бързо забравени в предните десетилетия. Впечатление прави, че голяма част от тези предавания са насочени и показващи употребата на вторични суровини в домакинството. ScrapHeap Chalange и др. Тази необходимост за връщане към един по естествен начин на живот дава отзвук и при завръщането на литературата за водене на домакинство, доминирана от идеята за пестеливост и даване на нов живот на ненужните ни вещи. Културата на консумеризма също търпи някои промени, като това най-силно си проличава в текстилната, където в последните години се наблюдава бум на продажбите на, тъй наречените „second hand“ или втора ръка дрехи. Като цяло изобразителното и музикално изкуство близки до съвременната популярна или поп култура са нейно пряко отражение. Тя търси различното, екстравагантното, провокиращото, шокиращото. Това прави боклука много силно изразително средство за тези изкуства, свидетелства сме на множество арт инсталации стимулиращи самосъзнанието и насочващи към проблемите вътре в обществото.
От друга страна архитектурата бидейки по своята същност изкуство и функционалност, макар и с по бавни темпове отговаря на примерите в множество други – обществено-културни сфери.

РЕхитектура – това е архитектура обърната срещу консуматорското общество, дизайн, ползващ вече употребени стоки и материали, като един общоприет, незамърсяващ строителен елемент.  Откриването на материала „отпадък“ като елемент в строителството е все още трудно и противоречиво, въпреки че самото понятие за отпадък е продукт на същото това консуматорско общество.

Интересът е насочен в посоката, че въпреки тези обществени нагласи под влиянието на популярната култура, употребата на вторични материали в архитектурата и архитектурния дизайн се превръща в модно и поп- течение в модерната архитектура.

НЕПОТРЕБНИТЕ ДРЕБНИ ПРЕДМЕТИ И ВЕЩИ ОТ БИТА КАТО ЧАСТ ОТ АРХИТЕКТУРНАТА СРЕДА

VSU’2013

Рехитектура – това е архитектура обърната срещу консуматорското общество, с дизайн, ползващ вече употребени стоки и материали, като един общоприет, незамърсяващ дизайнерски елемент. Могат да бъдат реализирани от превозни средства, електронни и електрически уреди, опаковки или просто вещи. От друга страна в общество, свикнало с непрекъсната провокация на сетивата, конвенционалното често се подминава за сметка на по-нестандартното. Като част от това течение бихме могли, да определим и ползването на дребните предмети и вещи в архитектурата и най-вече в интериора.

Във всеки един дом, колкото и нов и подреден да е той има едно чекмедже, което приютява много дребни, моментно ненужни вещи. Често бързо забравяме за тяхното съществуване и съдържанието на това чекмедже постоянно набъбва до момента, когато трябва да решим съдбата на тези вещи, дали да бъдат изхвърлени като отпадък или да бъдат употребени за нещо друго. Почти винаги второто им приложение няма общо с първоначалното им предназначение.

Това в никакъв случай не са нови практики, лесно можем да си представим как нашите прародители са намирали всякакви различни приложения на вещите си, сред които разбира се и интериора на домовете си. След избухването на индустриалната революция консуматорското общество забавя тези „направи си сам“ практики, когато обществото намира за по-лесно да да изхвърли старото и да купи нещо ново пред това да поправи или да измисли ново приложение на вече съществуващото. В последните десетилетия тези тенденции започват отново да се изменят, когато същото това общество започва да осъзнава, че непрекъснатото генериране на ненужно големи количества отпадъци вреди  на околната среда и задъхва природата. Хората достигат до идеята, че в тези ненужни вещи има скрит ресурс и потенциал, макар и с различни предназначения и те могат да бъдат използвани. Постепенно се възражда културата на „направи си сам“ и обществото обръща погледа си в тази посока. Това не остава незабелязано от артистичните и художествени среди и ненужните вещи стават част от ползваните изразни средства, даващи своето силно екологично послание. Тази артистична вълна настъпва стремглаво и в архитектурата и интериорния дизайн. Давайки най-голямо отражение в интериора, големината и физичните свойства и качества, най-общо на дребните ненужни вещи, не позволяват употребата им като конструктивен елемент в архитектурата.

Това, както и многобразието на позлваните материали и форми / на почти всички заобикалящи ни предмети в обграждащата ни среда/ значително затруднява класифицирането на рехитектурните примери от дребни предмети и вещи.

Въпреки това, настоящия доклад прави такава класификаци в две направления – 1.По търсено въздействие и 2. По Функционалност.

1.      По търсено въздействие:

1.1.Ретро стил  чрез употребата на ненужни вещи в интериора на помещенията се цел внушаване на усещане за друга, вече отминала епоха. Ползва се най-вече в заведения за обществено хранене и се цели определено въздействие върху посетителите. Фиг.1 Менци ползвани като корито на мивка, гр.Костенец; Фиг.2 Порцеланови и глинени чаши като интериорно осветление; Фиг.3 Ретро шапки за ретро стил;
1.2.Колекционерски стил Основната цел е да се експонират вещите и предметите, на които собствникът държи и/или колекционира. Фиг.1 Къща в пълен размер от блокчета „лего“; Фиг.2  Облицовка на преградна стена от винени коркови тапи; Фиг.3 Инсталация за стена от грамофонни плочи;

2.      По Функционалност:

2.1.Декоративни Артистично-художествени решения подобряващи общата архитектурна среда. Фиг.1 Инсталация от стари електрически крушки, гр. София Фиг.2 Стена от моливи Фиг.3 Инсталация с чаши за кафе,           гр. София

2.2.Декоративно-фунцкионални Едновременно играещи ролята на художествни инсталации но с вменена функция, налълно различна от първоначалното им предназначение. Фиг.1 „Тухли“ от нарязани банкноти – „къща Милиард евро“ един от малкото случай на конструктивен елемент при рехитектура от вещи Фиг.2 Модифициран кег за бира с нова функция Фиг.3 Осветителни тела направени от композитен материал с основна съставка употребено кафе

 Рехитектурата от ненужни вещи и предмети отговаря на променящите се култура и ценностна система, бавно отхвърлящи консумеризма като начин на живот. Това, както и непрекъснатата нужда на обществото от артистични провокации и новости определя на този вид архитектурен дизай, както и на рехитектурата като цяло, водещо място при съвременните и модерни интериорни и архитектурни решения. Принципът, че не би могло да съществува масовост и еднаквост на елементите на рехитектурата, както и естествената симбиоза между нея и художествените изкуства разкрива потенциала на употребените вещи в дизайна като цяло.

Key words: Rechitecture, Recycling, Usless objects, Interior design

E-WASTE И АРХИТЕКТУРАТА

Една от най-актуалните думи на десетилетието със сигурност е „рециклиране”. Съвременното общество, сравнително бавно започва да осъзнава, че ресурсите предоставяни ни от планетата имат някакъв лимит и с тези темпове на развитие скоро ще бъдат изчерпани. Мислейки за бъдещите поколонеия трябва да им завещаем една устойчива система без да отнемаме повече от ресурсите на земята. Точно тук идва смисъла на рециклирането – намираме потенциал във вече ползвани продукти и материали, запазвайки суровините за бъдещо ползване. По презумпция така би трябвало да бъде и с ненужните ни електрически и електронни уреди – GSM апарати, компютри, перални печки, телевизори и други /е-отпадъци/.

В развитите страни има изградена традиция на рециклиране на е-отпадъците. От друга страна обаче, малко известен факт е, че повече от 80% от това така наречено рециклиране, се изпраща, често нелегално, с кораби до развиващите се страни като Индия, Китай и държави от Африка, където десетки хиляди неквалифицирани работници „обработват” тези вече ненужни вещи по най-грубия начин. Този процес се изразява най-общо в разрушаване целостта на уредите отделяйки ценните метали последвано от цялостно изгаряне на останалите пластмаси и други материали. Впредвид, че все още високотехнологичната индустрия ползва някои токсични вещества в производствата си, тази технология е изключително опасна, както за околната среда, така и особено за хората включени в този вид обработка. Значително по трудоемък е този процес при фината електроника, като мобилни телефони, компютърни платки и други. Постоянното намаляване на размера на тези елементи затруднява извличането на ценните материали в заводски условия и го прави почти невъзможно при споменатата „полева” обработка.

В България пътят на почти всички е-отпадъци стига до бунището. У нас рециклирането на елекрически уреди не е широко застъпено, най-честото приложение е при едрогабаритната бяла техника, заради голямото количество метали и сравнително лесното разглобяване. В голяма степен тази преработка се прави от така наречените клошари. Изхвърленият уред, обикновено до контейнерите за отпадъци, бива разглобен от клошарите, като се отделят ценните материали, най-вече метали, от другите елементи на уреда, допълнително замърсявайки околната среда.

В този смисъл в България действа една междинна система за рециклиране на е-отпадъците спрямо развитите и развиващите се страни, въпреки действащото в страната законодателство в тази насока. Това създава отлични предпоставки за използването на тези отпадъци в архитектурата и архитектурния дизайн, което е основната задача на РЕхитектурата.

Този доклад дава една възможна класификация и показва вече осъществени примери в тази насока. Тази класификация е направена спрямо функционалността, която елементите от е-отпадъци имат в архитектурата, както и спрямо мястото им в конструкциите на сградите и съоръженията.

1.                       Класификация по функционалсност

1.1.                 Декоративни Артистично-художествени решения подобряващи общата архитектурна среда. -  „трон на игрите“ – изработен от клавиатури за компютър
1.2.                 Декоративно – функционални Едновременно играещи ролята на художествни инсталации но с вменена функция, напълно различна от първоначалното им предназначение. – телевизор - библиотека
1.3.                 Функционални – покрив с „шиндли“ – употребени CD дискове

2.      Kласификация по участието им в конструкцията на сградата

2.1.                 Неконструктивни елементи Странен, но ефективен начин за употреба на люк на перална машина – като прозорец на къща
2.2.                 Конструктивни елементи Най-голямо разнообразие от примери за употреба на е-отпадъци намираме в производството на бетонни смеси. Някои употребени пластмаси се  ползват като инертен добавъчен материал с не лоши качества.

От дадените по-горе примери става ясно, че системата на РЕхитектурата от е-отпадъци е възможна, но с някои особености.

Задължително е премахването на токсичните вещества при производството на високо технологични елементи или остраняването им при употреба с РЕхитектурни насочености.

Въпреки, че в известна степен ограничава дизайна на електрическите уреди, модулността е от голяма полза в архитектурата и строителния процес – улеснява РЕхитектурните експерименти с едрогабаритните електрически уреди и значително ги затруднява при фината електроника.

РЕхитектурата дава възможност без да ограничаваме жаждата си за нови технологии да работим за една по-чиста и устойчива околна среда и с мисъл за бъдещите поколения.

Паралели между развитието на архитектурата и генерирането на битови отпадъци

Отпадъците са дълбоко свързани с човешкото развитие. Техническото и технологично израстване на обществото е двигателят на генерирането на отпадъци. Проследявайки историята им, докладът има за цел да покаже влиянието, което те са оказали и още оказват върху обкръжаващата ни среда. Посочват се примери за скритото въздействие на отпадъците в градоустройството, архитектурата и интериора.

Първите форми на отпадъци за човечеството са се изразявали в остатъците от храни, кости и пепелта от огнището. Номадският начин на живот не позволявал притежанието на много вещи. Ненужните неща просто се оставяли на мястото на бивакуване.
През хилядолетията човечеството изгражда нагласата, че щом не вижда отпадъците значи те не съществуват. Едва в последните десетилетия те са разпознати, от всички, като един допълнителен, неизползван ресурс. Те могат да бъдат рециклирани и ползвани многократно, може да се произвежда ток от изгарянето им и т.н. Не на последно място с тях може да се прави архитектура не по-лоша и хигиенична от останалата.

Установявайки се на едно място, хората придобиват и нови навици. Появяват се занаяти, чиито продукти не могат просто да изгният или изгорят. От третото хилядолетие преди новата ера са първите сведения за организирано сметище в близост до древната столица на остров Крит, гр. Кносос. Направените археологически проучвания на подобни места свидетелстват за наличието най-вече на пепел, счупена керамика и сечива.

През първото хилядолетие пр.н.е. за първи път се засягат проблемите на градската инфраструктура, в контекста на отпадъците, с изграждането в Рим на „Клоака Максима”. Друг Пример отново от Рим, но от началото на новото хилядолетие, е високият 36м хълм Монт Тестачио. „Изграден” от милиони ненужни и счупени амфори за масло, той свидетелства от една страна за огромната консумация на масла в империята и от друга показва един възможен начин за решаване на проблема с ненужните вещи и то в границите на града. Подобно организирано усвояване на отпадъци, не се намират в близките 2000 години.

За разлика от добре поддържаните градове на римската империя средновековният град има особени затруднения. Липсва каквато и да е било канализация и хигиена. Отпадъците се изхвърлят директно през прозореца на улицата. Разхождащите  се свободни животни, най-вече прасета, били естествените „чистачи”, а резултата от това почистване бил ползван за наторяване. В началото на първото хилядолетие сл.н.е. френският крал Филип Август, за първи път след времената на римската империя, павира част от улиците на Париж и изгражда канализация в някой квартали с цел почистване на града, подобрявайки градската инфраструктура. В градовете изградени в близост до вода, честа практика била отпадъците да се изхвърлят в нея. Предимно органичните отпадъци както и дълговременните подобни практики довели до значително увеличаване на градовете за сметка на водата. В Лондон града навлязъл със 100м в река Темза с основа от отпадъци. Архипелагът на Бомбай се състоял от 7 острова, с идването на колонизаторите водите между са запълнени с отпадъци образувайки днешният полуостров на град Мумбай. Дори мегаполисът Ню Йорк е завзел част от територията си от река Хъдсън. При  градовете навътре в сушата стои проблемът, че при разрастването си те достигат до образуваните сметища и са принудени, в последствие, да застрояват и тях. През средновековието гр. Париж до толкова е имал проблем с изхвърлените отпадъци на границата на града, че е била заплашена сигурността му. Подобни са и проблемите на гр. Москва, където за първи път са инсталирани обществени контейнери за отпадъци по времето на цар Петър І. За нашата столица важи същото, в момента един от най-харесваните квартали, жк.”Яворов” е изграден върху изоставено сметище. Въпреки огромната замърсеност на градовете основните отпадъци продължават да бъдат лесно разградимите храни и пепел. Всички други вещи са били прекалено ценни за хвърляне и са се ползвали многократно дори и с различни функции – маси от дървени бурета и столове от щайги. Културата „направи си сам” е във възход, много е трудно да изхвърлиш нещо, което си направил с ръцете си.  

Индустриалната революция променя този факт. Появяват се множество различни и лесно достъпни продукти. Идеята „направи/оправи си сам” постепенно замира. По лесно е да си  купиш ново вместо да поправиш старото – „Щом е ново значи е по-добро”. Започва производството на трудно разградими продукти – химическата и в последствие петролната промишленост.

До началото на 20ти век проблемите, свързани с боклука, стоящи пред архитектите, са били по скоро градоустройствени и свързани с градската инфраструктура. Едва след откриването на връзка между хигиената и болестите в средата на 19ти век решаването на проблема започва да се отразява и в архитектурата на сградите. Появяват се нови видове сгради – Инсиниратори, пунктове за вторични суровини, автоморги и др., интериорът също се променя. През 1851г. на световното изложение в Лондон е показана тоалетната, такава каквато я познаваме и днес. След което, в по-големите градове на Европа започва изграждането на модерна канализация.

Поради ограниченото място, започват да се строят множество апартаментни сгради. Намаляването на пространството спрямо къщата се отразява най-вече на складовите пространства. Съответно намаляват количествата на притежаваните вещи, засилва се консуматорското общество и се генерират повече отпадъци.

Технологичното развитие довежда до нови решения в архитектурата. Появата на електрически хладилник, изисква ново разпределение в кухнята на жилището, но значително намалява количествата на изхвърлените храни. Последвалото изобретяване на диспозера /кухненската мелница/ също води до подобни промени.

В по-големите жилищни сгради се проектират сметопроводи улесняващи изхвърлянето на отпадъците.

След втората световна война светът е разделен на две –капиталистически запад и социалистически изток. На запад се засилва консумеризма под чието влияние се генерират все повече и повече отпадъци, достигайки почти до критично положение в края на 20ти век. Това води до концепцията, която днес разпознаваме като рециклиране, контролираща и запазваща този вече разпознат ресурс – отпадъците. Развива се идеята на еднократните и рекламните опаковки, в последствие превръщайки ги в голям процент от битовите отпадъци. Търсят се по-големи пространства за отпадъците.

На другият полюс стой „изтокът”. Поради хроничната липса на ресурс действа системата на „вторичните суровини” Ползват се най-вече опаковки за многократна употреба. Необходимо е място в жилището за складиране на тези вторични суровини.

 В края на века политическата и социална обстановка отново се променя. Такава настъпва и в справянето с отпадъците. В развитите икономики наблюдаваме зараждането на еко-културата, обществото става по отговорно към вредите, които нанася върху природата. Разработва се идеята за рециклирането, такава каквато я познаваме днес – множество контейнери за разделно събиране, за които трябва да се намери място и в дома. Понякога се стига и до интересни парадокси – торбичката за чай трябва да бъде разделена в 4 различни контейнера за да бъде рециклирана правилно.

Страните в преход към капиталистическо общество, като че ли остават неподготвени за това което им предоставя консумеризма. /Русия, България и др./ В началото на прехода са отречени добрите практики на старото общество /вторичните суровини/ но и не са възприети добрите практики на рециклирането. Според Евростат България е единствената страна от Европейския съюз, която депонира 100% от отпадъците си.

Еко-идеята на настоящето преминава и през един нов архитектурен начин на изразяване, чрез вече ненужните ни вещи и отпадъци – РЕхитектурата. Използва стари превозни средства, електроуреди, опаковки или просто вещи за да внуши един нов вид природосъобразен и комфортен начин на живот. Поднася образа си по интересен и провокативен начин, толкова търсен от съвременното общество, РЕхитектурата се опитва да изкорени предрасъдаците към отпадъците, насаждани в миналото.

Recycled packages in modern architecture

Since the beginning of our civilization, packages have been integral part of the human evolution. The necessity of easy keeping and transportation, firstly of foods, has been vital for their development. The skills and technologies are the foundation of keeping the products fresh - from the wicker basket, through the animal tripe and pots to the modern day numerous types and forms of packages.

Since the Ancient Rome we can find examples for REchitecture of packages, built in the land shaft of the capital. Usually the big amphorae, in which the sailors delivered different oils to the city, have been used more than once and in the end they were smashed and used as a building material in the Roman concrete. Not so easy to recycle were one concrete type of Spanish amphorae. They were extremely hard to brake, which made the local authorities to find a special place to dispose them. This was not a landfill, but deliberately and targeted building of a hill in the city, which nowadays we know as Monte Testaccio. Especially impressive is the technique of building- one layer of smashed and one layer of solid amphorae filled with smashed parts of them. The hill is 36 meters high, which is impressive. Long time after the building of this hill, we still are not able to find so organized and meaningful construction from unneeded and no longer used objects. Examples of REchitecture have always existed, however they were more likely a product of a “do-it-yourself” principle. The first image, coming in mind is the interior of the middle-age inn, where the tables are made from wooden casks and chairs made from crates of fruits. Information about similar usage is available up to the middle of the 19^th century.       

After the Industrial Revolution the society started denying the idea of “do-it-yourself” and started following the culture of “disposable usage” not only for packages but for many more everyday goods.

Some of the first defined examples for REchitecture from packages are the Nomadic Museum from the Japanese architect Shigeru Ban and KeetWonen /students dormitories/ of TempoHousing. Both projects have been finished in 2005 from shipping containers. 

Since then the idea for building from packages has been developing very quickly, in unison with the public opinion about ecology and recycling. Starting with the shipping containers, REchitecture sees in the packages new, unconventional material and most importantly a provocation, which is vital for the modern day society.

Because of the incredibly huge variety of modern packages, the report’s main idea is to show one possible classification, dividing by types and materials, as well as possible usage in the construction of the building.

І. Classification by type

1. Primary- these are the packages reaching the customer, often covered with advertisements and made for disposable usage. 

2. Secondary /group/ packages – contains a lot of products, reusable.

3. Tertiary /transport/ packages – they are used in grouping the secondary ones for facilitating the transportation, for them to be reusable is a must.

ІІ. According to the materials

1. Metal;

2.Wooden;

3.Glass;

4.Plastic;

5.Paper;

6.Styrofoam;

ІІІ. According their place in the construction of the building.

1.Constructive Element ;

2.In the interior;

3.In the exterior;

* Shown examples in ІІІ. are result of the author’s research.

Multiple examples type “do-it-yourself” with doubtful aesthetic qualities have created hostility towards REchitecture of packages. In a sense this has been overcame for the massive elements, such as shipping containers and pallets, thanks to their shape and easy usage. Glass bottles also break through the skepticism after the rising popularity of Buddhist temple built almost entirely from bottles. Prejudices are still an obstacle for the other types of REchitectural solutions for packages. Their variety and the need for provocation and powerful influence constantly wanted from the society, will bring us to the more broaden usage in the architecture and design. 

ARCHTHEO'12 conference, Istanbul, Turkey