Социални предпоставки за развитие на архитектурата от рециклирани материали /РЕхитектура/

Като неразривна част от развитието на обществата, архитектурата отразява състоянието им към определен период. При различни проучвания черпим познание именно от запазените образци на архитектурното изкуство и по тях правим изводи за социалното, икономическото и културното развитие на цивилизациите. В този смисъл, поглеждайки от един подобен, но малко по-различен ъгъл, установяваме връзка между историята и развитието на съвременната архитектура и генерираните от обществото ни отпадъци.До 19ти век основната част от изхвърляните отпадъци са били от органичен характер. Ръчната изработка на предметите предопределя необходимостта от повторната им употреба – от една страна цената им, а от друга символизма на някои от вещите за притежателите им. От това време има много примери за мебели, на по-бедните прослойки, направени от бурета и дървени щайги, покрити със стари одеяла и чаршафи за тапицерия.

Това се променя след идването на индустриалната революция и урбанизацията. Продуктите рязко намаляват стойността си и предвид масовото им производство, вече не е нужно умението да поправяш, ако нещо се счупи, защото имаш възможността да си купиш нещо по-ново и по-модерно. Започналото строителство на апартаментни сгради, в големите градове, също допринася за този ефект. Складовите пространства стават все по-малки, което води до невъзможността да пазиш различни „неща”, на вид ненужни но в добро състояние, които след промяна на първоначалната им функция биха влезнали отново в употреба.

Това да си позволиш да изхвърляш, само защото можеш да си купиш нещо по-ново, става израз на върховният показ на богатство. По този признак се очертава едно силно социално разделение на хора, които могат да си позволят да изхвърлят и на такива за които изхвърленото е вид ценност.

Подобно, но в различни пропорции разделение откриваме и в глобален мащаб между така наречените развити и развиващи страни.

Source: UNEP (2011)

1. В развиващите се страни процентът на органичните отпадъци е изключително висок.  Имайки предвид и хроничната липса на суровини, това показва че населението запазва голяма част от неорганичните твърди отпадъци с цел повторната им употреба с друга функция, което ние наричаме рециклиране. Липсата на достатъчен сграден фонд , от друга страна, принуждава хората да ползват тези „ре-материали” в строителството:

1.1.В бразилските бедни квартали, често сградите са толкова близо една до друга, че не остава място за прозорци и дори през деня сe нуждаят от допълнително осветяване. Тъй като цената на електричеството е твърде висока, те не биха могли да ползват такова осветление. Инж. Алфредо Мозер стига до едно невероятно лесно решение на проблема. В прозрачни пластмасови бутилки той сипва разтвор от вода и малко количество белина, след което провисва бутилката от покрива, така че малка част от гърлото да се подава отгоре. Така изпълнена тази пластмасова „крушка” има мощност около 60W и лесно и безплатно осветява домовете.

1.2.Друг пример отново от Бразилия и отново с пластмасови бутилки е за направата на панели за затопляне на вода, използвайки парниковия ефект, който се създава в бутилките при нагряване. Подобни системи, обаче, на принципа на топлообменника успешно се прилагат в САЩ при климатизация на помещения.

1.3. След разрушителното бедствие в Хаити се усеща голям недостиг на медицинско обслужване. Неправителствената организация „Containers 2 clinics” създава една мобилна клиника състояща се от 2 корабни контейнера. Отворена за първи път през октомври 2010г. мобилността на този медицински пункт и неговата бърза оперативна работа дава глътка свеж въздух на медицинското обслужване на страната. Проектите на тази организация се развиват и множат като се очаква през тази година да се изгради подобна структура и в Намибия.

 1.4.Дори и религията използва рециклирани материали в свещенните си градежи. Разположен на около 600 км от Банког, Тайланд е разположен така нареченият „Храм на милионите бутилки”. Екстравагантната идея започва през 1984г., когато монасите започват да украсяват подслоните си със стъклени бутилки. Привлечени от това, туристите започват да даряват още бутилки, което води до един лавинообразен ефект. Капачките също влизат в употреба – те са вградени в мозайките на комплекса.

1.5.Следващият пример за рехитектура в развиващите се страни намираме в палестинските земи близо до Йеросалим.  Млади архитекти и инженери от италианската група ARCό се заемат с нелеката задача да изградят училище за местната общност. Избраният, от тях, основен материал е  автомобилната гума. За построяването на комплекса от 350 кв.м. са изразходени 2200бр. гуми, като общата цена достига нищожните за проекта 82000€ към 2009г.

Това са само няколко примера от хилядите, които биха могли да бъдат представени, сгради  направени  от необходимост и които в повечето случаи сме готови да подминем пренебрежително.

2.Не така стой въпросът с проектите от рециклирани материали изградени в развитите страни. Тук за възприемането им от обществото заслуга имат два основни фактора. Първият са дългогодишните кампании за рециклиране и екоравновесие вменяващи на обществото по-отговорна позиция. Втория е намесата на архитекти и дизайнери в изграждането на подобни сгради. Това до голяма степен помага за омекотяване на усещанията и балансирането на формите в една иначе трудна за възприемане композиция, моделирана за да провокира.

2.1. Провокация е и целта на група студенти от Норвегия, които изграждат малкия си почти кубичен, 50кв.м. павилион. Той е изграден изцяло от вече употребени врати и прозорци, голяма част от които са взети от близка офис сграда подготвена за разрушаване.

2.2. Къщата крило на арх. David Hertz е изградена от Boing 747-200 и наистина се откроява от останалите. Разположена е на хълмист парцел от 220 дка в Малибу, Калифорния. Най-голямо въздействие имат покривите на сградата, които всъщност са крилата на самолета, но не само те, а почти всички негови части са употребени по един нов „домашен” начин в къщата.

2.3. Интересно решение в интериорния дизайн правят BRC Design със своята бинарна колекция, направена от стари електронни платки. Силно въздеистваща, тя е насочена основно към компютърното поколение, което държи да има „връзка” дори и докато си почива.

 2.4. Къща от контейнери. Първата представа за архитектура от корабни контейнери е свързана с тясно и дълго неприветливо пространство. Френският архитект Patrick Partouche напълно опровергава тази представа. Обединявайки 8 контейнера в една двуетажна постройка, той постига ефирно и свободно интериорно решение, което не се предполага от модулността на елементите.

3. България, в контекста на рехитектурата, се намира в средата между развитите и развиващите се страни. Страната сравнително скоро е преминала през периода на „необходимото” влагане на рециклирани материали в строителството (все още се откриват огради от радиатори и  автомобилни гуми по селата). Той се свързва и с един отречен режим, което допълнително насажда негативни реакции към подобни примери. От друга страна обществото минава през своя бум на консумеризма, водещ до почти нулев процент на рециклиране /според данни на ЕВРОСТАТ/. Тези фактори, както и липсата на законови предпоставки за  подобно строителство, поставят рехитектурата в България в застой.  Това предразполага към едно интензивно бъдещо развитие, чиито семена едва започват да покълват.

Разглежданите до тук примери имат за цел да покажат, че въпреки социалните различия, архитектурния език е общ и обединяващ.

Чрез намесата си архитектите трябва да покажат, че е възможно да се прави  рехитектура така, че тя да бъде безпроблемно и желано възприятие за хората, към които всъщност е обърната тя.